Употреби(я)

Медиите, включително и електронните, са социален "организъм", подлаган периодично на различни видове стрес. Това, което често наричаме със звучната дума сензация (не случайно тя е свързана пряко с латинското "sensus", което ще рече "усещане, чувстване"), си е всъщност бум, взрив на емоциите, които пренапрягат съществото, съществуванието, вмъквайки ги в една свръхвъзбуждаща ситуация, предизвикваща съответно свръхвъзбудено поведение. Вестниците, радиото, телевизията перманентно изпадат в подобни състояния на болезнена еуфория, когато някоя тема така обзема съзнанието им, че спрямо нея те се приближават почти до параноята: един пароксизъм на писането, говоренето, коментирането, лишен от всеки шанс да се занимава с нещо друго, да види и чуе нещо друго. Вероятно такива граничещи с безумието медийни експлозии са характерни в по-голяма степен за общества като нашето, където социумът все още ври и кипи, но по-улегналите демокрации също не са застраховани от подобни психо-колективни изстъпления: да си спомним само скандалът с белгийската педофилска мрежа или днешната лудост в Германия и не само там към сериала in live "Големият брат".
В края на миналата седмица такава обсесия наблюдавахме по отношение на изявлението на цар Симеон II за впускането му във вихъра на българския политически живот (настоящият текст, погледнато иронически, също се вписва в това обсесивно пространство). Кой ли не, как ли не и какво ли не изговори за тази преобръщаща монархическото битие стъпка, която, видяна непредубедено, е едновременно и истинска "царска" жертва, и умел стратегически ход. Защото, от една страна, никой - поне в личен и аристократичен план - не натиска наследника на Фердинанд да се втурне в блатото на българското политическо (освен, разбира се, високите очаквания, възлагани му от отчаяното, разочаровано, омерзено и омизерено тукашно множество); от друга - решението да бъдат употребени републиканските процедури и институции за евентуално възстановяване на монархията е безпрецедентен случай в световната история, който, ако успее, може да се превърне в парадигма за всяка бъдеща "реставрация", досега винаги реализирана с щикове, не с избори (случаят с Наполеон III е малко по-различен). Един експеримент, който, сигурен съм, със затаен дъх ще внимават всички изгнани короновани особи с надеждата, че има все пак начин да седнат отново на трона.
Осъзнавайки вероятно интуитивно точно тази важност на царския ход, българските телевизии, макар вгледани в него и тълкуващи го от ниската точка на злободневието, подробно и със солидна доза респект му посветиха изключително много предавания, коментари, обсъждания. bTV предаде пряко обръщението на Симеон II, БНТ го разказа в детайли, в "Студио "Нова" на Нова телевизия, както и в "Панорама" и "На прицел", също то бе главна тема на разговорите. За жалост обаче, от всички тях като че ли най-неадекватно повлия "кобургготският" стрес върху поведението на държавната телевизия, особено в предаванията й "Фронтално" и "Гласове". Първото въобще не каза дума за историческото значение на монархическото решение, концентрирайки се върху, според мен, абсолютно спекулативната тема цар ли е вече синът на Борис III, след като прави движение за участие в републикански избори; във второто с привичния си компроматен стил водещият Явор Дачков, след като хвърли подобаващ брой оплювки, направи продължителен разговор с може би най-върлия и най-язвителен опонент на включването на Симеон II в българската политика - политолога Огнян Минчев. Ето как, вместо да погледне в дълбочина и перспектива "хода с царя", БНТ за сетен път стори "мечешка услуга" на управляващите, въобразявайки си, че единствено хвалейки тях и ругаейки предполагаемите им опоненти, изпълнява своя висок медиен дълг; поредна пошла демонстрация на факта, че за нея той се заключава не в безпристрастността на информациите и коментарите, а в доброволното й подлагане за употреба от властта. Един слугински манталитет, който колкото повече приближава колизията (стресът) на изборите, толкова повече излиза на преден "екран". И така дискредитира не само държавната телевизия, но и властта, на която тя си мисли, че "помага" предано, безрезервно и с професионализъм. Длъжен съм обаче да предупредя: не го прави, напротив - вреди й.

Митко Новков

P.S. В тази връзка не може да остане незабелязано още едно вредно със своята "кучешка преданост" към властта поведение - на и.д. председател на НСРТ Александър Томов. След случая с БНР, довел до полуразпад медийния съвет и компрометирал не само него, но и СДС, за писателя Томов остава единствено полезното действие, ако наистина иска да бъде благоприятно "употребен" и от НСРТ, и от управляващите, а именно - незабавна и безусловна оставка. Защото колкото по-дълго продължава да заема този пост, толкова по-големи щети ще нанася, толкова повече ще бъде коз в ръцете на опозицията.






Петък,
ранна утрин