Вечното балканско повторение
На 21 март в НДТ "Сълза и смях" се състоя премиерата на "Чакалото или Вечната балканска гара" - втора част от авторската трилогия на творческия тандем Бойко Богданов - Вечеслав Парапанов. Според авторите всеки спектакъл от тази трилогия, която започна с "Гледалото или Вечната балканска кръчма", е независим и самостоятелен.
"Чакалото" преповтаря в голяма степен "Гледалото", но за съжаление не успява да достигне неговата динамика и въздействие. Повторенията започват още от визуалното изграждане на спектакъла. Използвана е почти същата сценография, изградена от дървени плоскости, които разделят пространството на две. Този път отпред на авансцената има дървени, гарови пейки, часовник без стрелки и перон, отделен чрез подвижна дървена преграда. Зад нея се появява стилизиран профил на влак (отново от дървени плоскости). Дървената стена/преграда разделя пространството на света "тук-чакането" и света "там-случването". За разлика от "Гледалото", където пространството (а и самият спектакъл) се развиваше по вертикала - "тук-долу" и "там-горе", в "Чакалото" то се развива в дълбочина - "тук-сега" и "там-далече". От света "там-далече" пристига и отминава аристократичният "Ориент експрес", от там се появяват и циганите (перпетуум мобиле на свободния дух), там, в този свят, е непостижимото другаде, точката "Б", в която влакът на живота все не стига.
"Чакалото" по подобие на предишния си събрат е изграден върху колаж от структурирани от темата за чакането фрагменти (повечето от тях монолози). Тук обаче липсват ефектните ритмически етюди от "Гледалото", а наместо тях има лоши, необмислени монтажни връзки. Това представление е много по-насечено на елементи с нееднаква сила и въздействие. Докато в "Гледалото" всеки един фрагмент съграждаше общата сграда на авторовата концепция за един фолклорно-приказен свят на "вечната балканска кръчма", така че всяка тухла си тежеше на мястото, то в "Чакалото" има едно немотивирано разхищение на актьорска енергия в недотам интересни номера. Иначе актьорският ансамбъл е перфектен, както и в предишния спектакъл. Към него е прибавена и екстра - маестро Наум Шопов, който изпълнява ролята на бай Добри, или иначе казано, гаровия дух. Предизвикателство е да съпоставиш актьор от такава величина, и то във водеща, обединителна и насочваща темпото роля, и ансамбъл от актьори, които имат самостоятелно само по един монолог. Вероятно това, на което разчита режисьорът Бойко Богданов, е добрата оркестрация на колективното изпълнение. Формулата на ярка индивидуална акция (добри изпълнения на Михаил Милчев, Пламен Добрев, Емил Емилов, Невена Бозукова) плюс прецизен унисон на общите сцени, явно е работеща.
Този спектакъл има и своите превъзходства спрямо "Гледалото". Той се е освободил от известната патетичност и дидактичност на предшественика си, изчистил е сценичния изказ, като е наблегнал на визията, вдъхновена от италианския неореализъм.
Като цяло "Чакалото" остава един носталгично-романтичен спектакъл, който, като забравен градски шлагер, разтъжава и забавлява, но не хваща за гърлото.

Кремена Димитрова