Рисуването и Мрежата
Галерия "Сезони" показа през март изложба живопис на Анелия Кондова, студентка втори курс в НХА, специалност "Керамика"при проф. Енева. Това е първата самостоятелна изложба на младата художничка. Винаги ми е било интересно да бъда свидетел на нечий дебют. Анелия се намира в първите редове на своето CV. Дано то бъде дълго и разнообразно. Съзнаваме или не, в Началото на пътя е заложено Завръщането и е много хубаво да има към какво да се завръща човек след време.
Анелия рисува много добре. Бих казал - виртуозно. Още й е трудно да пренебрегне този факт, но това не е беда. Прави впечатление зрелият й подход към емоционалната изразност на сухия пастел. С лекота гради светлина и пространство. Романтично и чувствително. Творбите й заявяват с ярката си цветност сериозно отношение към живописното начало. Опитват се да помирят Линията и Петното, конфликт, заложен в природата на пастела, стигайки до хармонични резултати, носещи свежестта на Рисунката. Анелия е успяла да се откъсне от типичната за пленерите ескизна недовършеност. Меланхоличните й дървета, може би най-успешният цикъл в изложбата, носят духа на българския символизъм от началото на века. Това е рядко срещана позиция на млад художник, особено за първа изложба.
Когато направи първите неща, които усеща като свои, уникални и достатъчни, всеки творец естествено изпитва и необходимостта от изложба, от страничен поглед. Погледът отстрани идва от приятел, членове на семейството, преподаватели, по-рядко от значими фигури в областта, но и такъв случай е възможен. В Академята това най-често е ръководителят на курса, който не оценява значимостта си в живота на студента, по-лошо - надценява я (поне допреди няколко години беше така). Искайки да разберат какво се е случило преди тях, по-задълбочените студенти откриват нирваната на отдел "изкуство" на Народната или Градската библиотека, защото нямат голям избор с музеите, освен ако интересът и временната им нагласа не съвпаднат с показваното в някоя ретроспектива, гостуваща сбирка или интересен кураторски проект. Тук идва и мрежата от безкрайни разговори за невидяни, но разбрани произведения, и разбира се, Глобалната Мрежа, задаваща внезапни въпроси от позицията на Нещото без физическо присъствие. Но последното е свързано с нещата, които стоят пред тях.
Гледайки изложбата на Анелия, си спомних моите гимназиални години в края на осемдесетте. Тогава моят класен ръководител Боби Ждребев повтаряше: "Рисувайте, че след десет години няма да има кой да рисува". Казваше го без ирония. Също казваше, че за да станем художници, трябва да разбираме от фотография (тогава нямаше Photoshop), да разбираме от шрифт и да имаме кола.
А изложбата на Анелия ми дава вяра, че е възможен и друг начин.
Добро начало, Анелия.

Кирил Златков