Няма царство на свободата
Под това мото, взето от стихотворението на Ерик Фрид "Без господар", от 10 до 18 март в Берн и от 30 март до 8 април в София се проведе фестивалът "Музика-импровизация-театър", организиран от висшето училище за музика и театър и Консерваторията в Берн, Нов български университет, ДМА "Панчо Владигеров", НМУ "Любомир Пипков", НДК и Културния център "Красно село" - София, под художественото ръководство на проф. Ерика Радемахер и проф. Милена Моллова.
Какво е свободата? Излизане извън рамките на традиционните представи за музикалното време и пространство или ново отношение към фиксирания музикален текст, разкриващо чувствителността от края на ХХ век? Изписаните на партитурния лист ноти ограничават ли фантазията, или - напротив - привидно сковаващото им действие е стимул за свободния полет на човешкия дух? Всяка една от десетте фестивални вечери предлагаше различни отговори на тези въпроси, простиращи се от подчинената на логическата организация музика до необичайни за консервативната българска публика търсения, която едва сега се докосва до експериментаторския дух, характерен за редица западноевропейски култури през последните десетилетия (като например "Auf Anhieb" от Урс Петер Шнайдер в изпълнението на "Софийски солисти", в която нотите са заменени от графични символи, за да предоставят максимална възможност за творческа свобода, ролята на диригента се свежда само до отбелязване началото и края на творбата, а в същото време Ерика Радемахер "вплита" в течащата музика "Mimetics" от Маурицио Кагел, илюстрирайки идеята, че тоталната свобода е невъзможна). Истинска провокация предложи концертът на клавирно дуо Ерика Радемахер - Катарина Вебер, посветен на свободната импровизация - без тема, без предварителна уговорка, едно интуитивно, свободно, неподвластно на логическите схеми композиране, при което в самия процес на изпълнението се ражда характерът на звучността. Музикалната и сценичната импровизация като игра пък, съчетани със светлинни ефекти, текст и графични символи, доминираха в "Вълшебният цирк на София и Берн" и Сценичните музикални импровизации по "Метаморфози" от Овидий, представени от ученици и студенти от София и Берн.
На другия полюс е строго структурираната музика на Бах - Концерт за пиано и оркестър в ла-мажор, солист Симон Бухер, и Концерт за две пиана и оркестър в до-минор, изсвирен темпераментно и емоционално от Ерика Радемахер и Милена Моллова със "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров. А между тези две крайности се простира цялото богатство на тоновото изкуство, създавано в продължение на столетия: четирите балади от Шопен и "Картини от една изложба" от Мусоргски, интерпретирани от Милена Моллова, експресивното клавирно трио в ре-минор от Фани Менделсон-Хензел, пресъздадено от Ерика Радемахер, Кристине Рагац, Ани Атанасова и др.
Както и трябваше да се очаква, основен дял във фестивалната програма заемаше музиката на ХХ век с нейните различни "лица". Едно от най-силните преживявания в това отношение беше "Квартет за края на времето" от Месиен в интерпретация на Милена Моллова, Людмил Ненчев, Борислав Йоцов и Ани Атанасова. Не по-малко въздействащо прозвуча цикълът "Петте японски годишни времена" от Ерика Радемахер (изпълнен от студенти от София и Берн със специалното участие на проф. Милена Моллова), изграден върху специфичния поетичен жанр хайку. Петте части на творбата бяха построени върху редуването на стихове и кратки, също толкова поетични музикални откъси, разделени с големи паузи. Точно тези моменти на тишина, на най-силна вътрешна концентрация, включени като важна част на цялостната драматургия, създаваха неповторимото усещане на произведението.
Наред с провокативните съвременни експерименти прозвучаха експресивните "Седем песни" за глас и струнен оркестър от Юлия Ценова (Бирте Нийман със "Софийски солисти"), лиричното "Адажио" от Красимир Кюркчийски ("Софийски солисти"), наситеното с романтична чувствителност "Трио -3 оп. 112 от Михаил Пеков (Милена Моллова, Людмил Ненчев и Ани Атанасова), или пък "Скитам се там" от Димитър Христов (клавирно дуо Ерика Радемахер-Милена Моллова) - пиеса, изградена изцяло в обхвата на тихите динамики.
В разнообразието на десетте фестивални дни всяка вечер носеше своя собствена неповторима атмосфера. И все пак ми се иска специално да отбележа втория концерт на "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров на 7 април не само заради високото професионално изпълнение на музикантите, но и поради факта, че те поднесоха една чудесна програма с произведения, разкриващи от различен ъгъл философията на ХХ век: Дмитрий Шостакович - Концерт за пиано и тромпет със солисти Милена Лазарова и Иван Хаджийски, които се разгърнаха в широкия диапазон от лирика, драма и сарказъм; Франк Мартен - Пет етюда, наситени с висок емоционален градус; поетичното и изсвирено много проникновено "Адажио" от Красимир Кюркчийски; богатите на нюанси "Вариации" от Бритън, чието изпълнение заслужено предизвика овациите на публиката, и Шандор Вереш - мащабната завладяваща творба "В памет на Паул Клее" за две пиана и струнен оркестър със солисти чудесните музиканти Катарина Вебер и Ивайло Ковачев.
Ще си позволя да завърша впечатленията си от българо-швейцарския фестивал "Музика-импровизация-театър" с думите на Ерика Радемахер, отпечатани в програмата: "За да се изживее свободата, са нужни хора, които творят, хора, които са готови да се отправят на пътешествие за открития." Струва ми се, че фестивалът постигна своята цел. В залата витаеше духът на откривателството. И независимо дали ще приветстваме радикалните експерименти, или ще предпочетем традиционните прояви на изкуството, важното е да имаме критерий. А той се изгражда именно в "пътешествието за открития".

Лили Крачева