Честито!


Юбилейно!
Изчезващ вид в театралната фауна - едно странно съчетание между модерност и достолепие, - тя е предизвикателство за режисьори и партньори във вечната гонитба на себеизказа чрез изкуството.

Лекотата, с която властва над зрителите, е белег на мощното й енергийно излъчване, впрегнато в доказването на важни за нея истини, които тя умее да отстоява.

Като всеки, белязан с искрата на Демиурга талант, в изкуството си тя е щедра до саморазпиляване, макар острият й ум да държи сметка за смисъла на усилието.

Актриса с неподозиран в първоначалните й професионални стъпки потенциал, с годините тя разшири обсега на сътворения образен свят, прекрачвайки дори границите на поносимото с едно от последните си превъплъщения - Президентът от "Коварство и любов" на Шилер.

Звездните й сценични попадения все пак остават в сферата на остракизма на индивида, болезнено отреагирващ на предпоставени ценностни йерархии.

Анекдотичното, извънмерното, изтръгващото почуда, възхита или омерзение очертават типизацията на създадените от нея жени, естествено натоварени с присъщия на натюрела й хиперболизъм.

Феновете й, изкушените от изкуството й на сцената, помнят изявите й в театрите в Пловдив, Пазарджик, "4+4", "София", "Зад канала", "199", "Ла страда": Гина - "Лодка в гората" (Николай Хайтов), Йота - "Човекоядката" и Стефка - "Кълбовидна мълния" (Иван Радоев), Костанда - "Свекърва" (Антон Страшимиров), Бернарда - "Домът на Бернарда Алба" (Лорка), Фебе - "Както ви се харесва" и Гертруда - "Хамлет" (Шекспир), Майка Юбю - "Татко Юбю" (Алфред Жари), Клеопатра - "Самоубиецът" (Николай Ердман), Шърли - "Шърли Валънтайн" (Уили Ръсел), Полина Андреевна - "Чайка" (Чехов), Ана Андреевна - "Ревизор" (Гогол), Каренина - "Живият труп" (Лев Толстой), Божана Граматикова - "Пансион за кучета" (Юрий Дачев), Мария Калас - "Майсторски клас" (Терънс Макнали), Шарлота - "Есенна соната" (Ингмар Бергман)...

Играта й в киното, където участва във филмите на големите режисьори Методи Андонов, Рангел Вълчанов, Иван Андонов, носи отпечатъка на високата мярка, с която е заявен изборът на актриса като нея и с която тя отвръща със съпричастие и отдаденост.

Ролите й във филмите "Бялата стая", "Вълчицата", "Черно-бяло", "Вампири, таласъми", "Пансион за кучета"... са емблематични за нейното поколение в усилията му да търси усложнената психологическа характеристика на съвременния човек чрез яркия акцент и тънкия нюанс на кино-изказа в битието на другостта пред камерата.

Отговорността й, самодисциплината на сцената и на екрана внушават фанатична убеденост във важността на мисията, на каузата, на възгледа, зад които тя стои и заради които актрисата волево слага понякога пранги на фриволната си артистичност.

Вълчицата, ролята, с която името й спечели популярност и с която неволно може би широката публика я идентифицира, тази вълчица днес срещаме из сцените опитомена, овладяла цивилизационно интуициите си за архитипното.

Ако изненадващо ви пресрещнат с въпроса, коя е Илка Зафирова - не се колебайте: тя е едно от най-харизматичните, най-ведрите лица на българския театър, на българското кино. Лице на личност - уникат от нашия живот.

8 април 2001
Цветница


Кристина Тошева


Р. S. Този текст ми беше поръчан от "Капител", културната притурка на в. "Капитал", но бе отхвърлен поради претенциозност. Благодаря на в. "Култура", че го публикува заради юбилярката Илка Зафирова.

К. Т.


Вестник "Култура" сърдечно поздравява актрисата Илка Зафирова по повод нейния юбилей. Нейното изкуство ни е дало и, уверени сме, ще ни дава много. Честито, Илке!

К