Запокитеност

"Защо да съм за клоуните плячка... по-скоро над смеха/ балон ще стана/ или ще падна във оркестъра." По-скоро над смеха "балон" е станал, защото дразни го оркестърът, при целия си шум.
Изящна, съкровена, живописна е последната поетична книга на Петър Чухов - "Провинции". Образите в нея извират като че от дъното на сетивата, защитно оцветени в лилаво. "Пунктуация в лилаво" е "правописът на душата" - според автора.
Странно е, че плътно населените площади на "Провинции" внимателно се изкачват до неопитомените хоризонти от "Градината на слабата реалност" (първата стихосбирка на Чухов). Осезателно по-изчистена стилово и композиционно, четвъртата книга на самоиронично меланхолния поет естествено внася не само други тонове и асоциации, а нова плътност в преследващите го експресионистични картини.
Измежду тях, колкото и да се взира, читателят няма да открие грапаво чувствителните абсурдни същества, извадени сякаш от ръкава на Борис Виан, взривили с шумната си гротесковост уютните стаи и улици в "Мулето на Педро". Нито ще усети познатата цигарена изящност на прозрачни до символност образи, загнездили в "Руни". Чувството в "Провинции" напомня мириса на колендро под буреносно слънчев пек. Може би затова авторът им върви постоянно с "гръб към слънцето", с лице към вечерта.
Оркестърът иронично плющи някъде зад гърба на приближаващия се поет. Над него луната, мазолеста и няма, капе със старанието на китайска капка. В очите на един от следовниците на Пан Когито (Збигнев Херберт едва ли би имал нещо против) стръвно прииждат болезнено свидните същества, звуци и цветове. Да ги съзерцаваш, значи да съществуваш. Съзерцанието в поезията на Чухов. Един от ярките светлинни ефекти на пестеливите му думи. Преди собствената му запокитеност да се е превърнала в бумеранг. Преди провинциите да се смалят до площади, а площадите - до лунни петна на "слънцето, оглозгано до нощ".
Не е тайна, че в градината на рехавата ни поетическа реалност подобни красиви - отвън и отвътре - издания, респектират не само със своята завършеност и силна словесна простота. Измежду останалите "тъжни по лешоядски метаметафористи" (перифразирам Бойко Ламбовски) последната поетична книга на Петър Чухов е като звънтящ слънчев лъч в преддверието на здрача. Колкото и авторът й да търси посоки, "обратни на слънцето".

Патриция Николова





Петър Чухов. Провинции. Издателство Литературен вестник.
С. 2000.