У нас
Фрагменти за тези, които живеят в бакии,
и другите, които живеят от бакии


С известно опростяване и заостряне можем да си представим нещата по-ясно. Какво представлява например българската държава, след като "стриптизира" социалните, здравните и образователните функции и остана по голо? Средство за издръжка (на мизерно ниво) на администрация, войска и полиция и достъп до възможности за подкуп на заемащи ключови постове лица. И май само това. Управлението се свежда до смяна на екипи, всеки със свой кръг приближени и предпочитани контрагенти, заети предимно с грабителство на обществото чрез държавата. Банда сменяше банда, юнак вървеше след юнака, Премяновци, Божковци и подобни. Какви ли не схеми за преточване, източване, преливане и отливане на капитал, общото между които е посоката - към частния джоб/сметка и навън от страната (и нищо насреща). Държавният ред е за това кой е на ред да граби (и кой е аут). Продава се всичко, което може да се остойности. Но не и монополи като телефона и парното, където се печели от произвол на цените. Държавата дори не е "дойна крава" - за такава все пак се полагат грижи - а няколко по-ценни активи, предназначени за ликвидация за собствена сметка.

Корупцията изобщо не е за пред хора, но особено грозна и осъдителна изглежда на фона на тоталната мизерия, за чието увеличаване допринася. Цялото население пощръклява от беднотия, безработица и липса на изход, а капиталът, включително рушвета, се изнася и действа в полза на други общества и държави. И наистина, да се влага в българската икономика при създадените тъкмо от грабителите условия би било рисковано и глупаво. Да не са луди!
---
Опазване на вътрешния ред? Да, но какъв е този ред, дето не можеш да различиш стражарите от апашите и току-виж те гръмнали по погрешка. Външният пък суверенитет, след като си го взехме обратно от Съветската империя, все още не можем да го сдадем на друг. Не че има значение кой ще ни пази, стига никой да не се пречка на управляващите във вътрешните работи по разграбването. Нищо чудно, че политическите цели се изместват все повече навън (Европейски съюз, НАТО) и все повече служат да покриват вътрешните срамотии - комисиони и дялове от приватизацията, подкупи на митниците, инкасиране от какво ли не от корумпирани "държавници". Преди се грабеше в името на народа, а сега в името на Европа. Можеш да гледаш навън (към Европа), да гледаш нагоре (за спасение), напред (към бъдещето), да гледаш, ако искаш, назад (към комунизма) и дори още по-назад и чак "в турско", да гледаш встрани (от неудобство), само да не поглеждаш навътре. А ако погледнеш - мижи или се прави, че не виждаш!
---
Добре де, вземат - вземат. Ама защо поне не позволят на няколко по-сериозни фирми да завъртят бизнес у нас, ами ги разгонват (още случаят с "Ровър") и оставят само калпавите. И защо не престанат да обезсърчават действащите легално и по правила. Ама не. Кой ще се лиши от печалба чрез властта? Наистина, много по-малка в сравнение с вредите, обаче моя си, а вредите ги понасят другите. Да се ошушка всичко докрай; какво, че пропадат производства, а с тях и работни места. Другаде, като присвояват, гледат поне гражданите да са добре, а у нас кой го е грижа - ако щат, да мрат. Пореден пример на прословутата приватизация - авиокомпанията "Балкан". Продадена на цената на един по-лъскав автомобил на фирма, специализирана във фалиране на фирми, закупени в политически сделки от скапани държави (с дълъг списък от успехи); разпродаване парче по парче на хотели, самолети, съоръжения, къщи и апартаменти в чужбина, дори участието в международна организация, за да се обяви фалит и "фалиралият" да изчезне яко дим с десетки милиони. Но "да не политизираме" гнилите сделки. И наистина, те престават да са политически вече от това, че всяко управление ги прави - независимо от цвета си. Стават природна неизбежност, както и да се сменят управляващите.
---
Големите и абсолютно безнаказани злоупотреби и корупция у нас подреждат хората в две фундаментални категории - мошеници и балъци (които се оставят да бъдат мамени). Понеже досега осъдени за корупция няма.
"Джентълменското" споразумение на политиците е да не си търсят сметка един на друг, като напуснат властта, за да могат да правят каквото си искат, докато са на власт. Най-вбесяващото дори не е самата корупция, а че поради нейното широко разпространение и безнаказаност човек се чувства изтласкан в категорията на балъците. Понеже "честната игра" става глупаво и губещо поведение. И не само това, но дори започва да завижда на онези, които имат възможност да мошеничестват. Вместо осъждане: защо не съм на тяхно място.
Ситуацията поражда дълбоко противоречие между естествения стремеж на човек да просперира и средствата, чрез които това е възможно. Преуспелите у нас в девет от десетте случая са мошеници, все едно дали богати простаци или умни циници, и обяснимо пораждат завист и злоба - едното, примесено с другото. При това положение да живееш тук означава непрекъсната фрустрация. Също и за малобройната средна класа в някои професии, притисната между безскрупулни мошеници и бедстващо мнозинство, която трудно може да остане с добра (социална) съвест. Защото ако не страдаш, за "общественото мнение" бездруго лъжеш и натискаш другите.
---
На всяко общество съответства определена политическа риторика и политика; каквото обществото, такава политиката. Нашата е главно "политика на хляба", както се нарича в политологията, във всеки случай такава ни е риториката-демагогия. Обещанията и заплахите се въртят все около базисни неща: мизерните пенсии, цените на парното и тока, на хляба и сиренето, и подобни. Манипулирането с тях държи в шах мнозинството. Като сведеш гражданите до боклучари, нямаш проблеми с управлението. Те гледат не в него, а в кофите за боклук. Каквото и да става, никой няма и да гъкне. Както се казва - алтернатива няма.
---
Тук за колкото по-важен се смяташ, толкова повече се чувстваш над правилата. Всякакви правила, включително на уличното движение. Не е рядкост виновни за пътен инцидент дебеловрати да накарат пострадалия да плати щетите. Но това е само частно приложение на общия социален принцип: болен здрав (или як) носи. Като че ли тъкмо безнаказаността да нарушаваш правила, т.е. замижаването на контролните органи, те издига над другите, обикновените простосмъртни. Ориенталско мислене на "салтаната".
Девизът на действащите чрез груба сила изобщо би трябвало да е: "няма няма". Не може да не може. Отреагирайки на собственото си безсилие и фрустрираност, хората ги наричат умалително "борчета" - като не могат иначе, поне езиково ги омаловажават. Нова граматическа модалност - умалително-умаловажителна. Но обратно на перформативното, въздействащото върху нещата казване - това е безсилно.
---
Действителността у нас поражда изрази, които изразяват (и иронизират) състоянието на амбивалентност и липсата на твърдост в установяването на нещата, такива като: "да, ама не". По-описателно: така е, ама не е. По принцип (и закон) е така, обаче на практика става иначе. Огромен процеп е зейнал между право и действителност, правила и практики, ангажименти и спазването им.
Абсурд, за който свидетелствам лично. В софийски автобус, мърдайки устни, възрастен човек чете в захлас материал от "24 часа". Заглавието: "Батето черпи бразилски адаш в Рио де Жанейро". Да се смееш ли, да плачеш ли.
---
Но пък иначе е веселба. Българите притежават чувство за хумор, особено черен, а има и много неща за смях. При липсата на работа и възможности хората са общителни, дори преливат от общителност. Пълна противоположност на вечно ангажираните, изолирани в частния си живот и планиращи приятелска среща със седмици напред западняци. Човек у нас може по всяко време да намери с кого да си пие питието, стига да има за питие. Едно безгрижие, което идва от липсата на собственост, за която да се грижиш, и на състезания, които да те мотивират. И безвремие, понеже за повечето времето не е пари, като не могат да ги правят. След като опиташ нещо и не стане, опиташ пак и пак не стане, накрая просто му отпускаш края. По-нататък това става и удобно самооправдание.
Можем да излекуваме и най-непоправимия работохолик, пък бил той американец или японец - за няколко месеца сам няма да се познае.
Животът не е другаде, а тук. Но живот без пари? Решенията са разни, но успешните клонят повече към мошеничеството и грубата сила. И купонът си тече...
---
Средата те носи, или те потапя. Само поради късмета да се родиш например в Холандия или Швеция, можеш да разчиташ на добре платена работа и също добре платена безработица, почивка където щеш, здравно и пенсионно осигуряване до живот и прочие глезотии. Стандарт. И само в развити общества виреят неща като наука, изкуство, спорт, хобита, туризъм и всевъзможни стилове на живот и поведение. Друго е у нас. Няма какво да правим със свободното време - свободно често по принуда - поради липсата на средства. Да не ти се случи да отидеш на доктор. Тогава вече може наистина да го закъсаш. И сигурно имаме най-малко зъби на челюст от населението. В крайна сметка едва дишаш и се чудиш, че още си жив. Че мърдаш. Обаче си дотам. Вместо "стандарт" - праг на бедността.
А иначе хората у нас с нищо не са по-лоши от онези в развитите и добре уредените държави. Все същият човек, поставен в едни условия, просперира, а при други едва оцелява. Едната среда носи и глупавия, и мързеливия, а другата забива надолу и способния, и работливия. От което се вижда относителността на личните качества.
Средата ги променя. След като се блъскаш, без да получиш почти нищо в замяна, все ще се досетиш и ще престанеш да се хабиш. Ненапразно имаме толкова висок коефициент на интелигентност.
---
Ами образованието, с което основателно или не се гордеехме. То упадна до степен, че добро образование може да се получи само извън образователната система. Чрез частни уроци и самоподготовка. Като не плаща на учителите и ги съсипа, държавата прехвърли грижата за обучението върху родителите, така де, които и доколкото могат.
Висшето образование пък е заето с ударно производство на дипломи, които вече не служат за нищо поради своята масовост и липсата на работни места. Пазарните отношения навлязоха и тук - в своеобразния смисъл на все по-масова покупко-продажба на приемните и другите изпити. Ако дипломата на много така наречени университети не се продава наведнъж, то не е от срам или от страх, а за да може да се извлече повече на парче, изпит по изпит (и студентите да могат да заработят за следващия).
---
Жителите на тази страна мрат лесно, без особена причина или по причини, които иначе биха могли да се избягнат. Мрат на всяка възраст и безредно. Инфаркти, тумори, населението здраво се е захванало да намалява. Оттук и много разговори са за това кой от какво и на колко години починал. Както върви, броенето на умрелите може да стане национално хоби, от което оцелелите да извличат особено задоволство. Чувал съм хора да се хвалят с възрастта си като своя основна заслуга и преимущество над по-малко късметлиите. Своеобразно състезание: кой по-дълго ще издаяни. И като помислиш - то си е геройство.
---
Стеснената ситуация е естествена лаборатория за поведение в екстремни условия. За да се уверим, макар че за какво е нужно, че най-добре в тези условия виреят качества като безскрупулност и агресия на едни (и то съвсем не само "гангстер върху гангстер", както си мислят някои), безсилие, унижение и потиснатост на други. А като психология - краен егоизъм и усещане за всемогъща безнаказаност, от една страна, отчаяние и завист, изнервеност и фрустрация, обикновено зле насочени, от друга.
---
Иначе най-сетне имаме "правилното" управление - демократично, прозападно, пазарно ориентирано. Само да не беше този малък недостатък - корумпираността. Човешка слабост най-сетне. Само дето компрометира всичко останало. И демокрацията, и пазара, и европейското. И държавата, и самото понятие за държава. От всичко остават празните шушулки. Или шушулки с друго съдържание. Това е то истинският "цивилизационен избор". Само дето изборът го правят не избирателите, а избраниците. И с удивително постоянство го правят все един и същи, както и да ги избират избирателите...
---
Ако днес се проведе референдум по въпроса: какво предпочитате - материално благоденствие или българска държава, мисля, че повечето биха се отказали от държавата. След като са се убедили в безсилието на "протеста", мнозина без друго гласуват с крака през "изхода" (по терминологията на Хиршман). А пък българските "патриоти" ги бива само да натискат циганите и да се ровичкат какво е станало или не преди петстотин години, но не и какво става пред очите им. Вярно, когато се отнася за национални държави, въпрос като горния е хипотетичен, пък и ако се саморазпуснем, не бихме променили нищо към по-добро. Пак ще си останем където сме, заобиколени от същите съседи и в същите обстоятелства. Ако сами не си оправим бакиите, никой няма да ни ги оправи. Но тук е проблемът, я - че това "ние" (решително не съм съгласен с вицове за "българите") включва хора с противоположни интереси, такива, които живеят в бакии, и такива, които живеят "от" бакии. А при всичките бакии страната е хубава и почти южняшка - море, планини, слънце и ред други природности - че те избива на поезия. Де да можеше и да се живее добре...
Да, ама не.

Румен Даскалов