Отиде си

бай Яко Молхов....

Напусна ни доайенът на българската кинокритика, ветеранът на професията, моралният пример на всички поколения филмови критици след него!
Той бе същевременно и продуктивен литературен критик със запомнящи се книги и постоянно присъствие в периодичния печат, и автор - сценарист на документални филми. Но тъкмо в неразораното поле на кинокритиката стъпи пръв през 50-те години и наложи еталон на професионално поведение. Ерудицията му на литератор, сладкодумието на речта, точните му и мъдри оценки респектираха, без да нараняват, убеждаваха - без да назидават. Говореше кротко, с глух глас, но думите му тежаха и оставяха следа. Книгата му "Кинокритика" (1962) се оказа първа в професионалната литература, но той никога не надценяваше това първенство и до последния си ден се чувстваше само равнопоставен колега сред другите в гилдията. Умееше да се радва на чуждия успех и поощряваше младите в киното, но имаше и благородството да успокоява неуспелите. Защото бе добър, чувствителен човек и от житейския си опит знаеше, че в изкуството няма окончателни присъди, че неуспехът може да се преодолее, а само времето разполага с истината. Като главен редактор на списание "Киноизкуство" даде път на много нови имена, а като сценарен редактор отвори врата към киното за редица млади писатели. Едва ли някога е обидил някого, въпреки че сам е търпял и обиди, и несправедливости. Напоследък живя усамотено, далече от градската суета и си отиде неусетно, но достойно, на почетните 86 години.
Да е светла паметта му!


Божидар Манов