Българино! Не слушай тъпо...

По цялата скала, от "Свободна Европа" до "Дарик", радиото е на вълна политика: от плъпналите из страната познати ни образи до новия-стар Симеон, който предвидимо изненада всички и накара специалисти и профани да спорят за смисъла на демокрацията. Слушаш, слушаш чуждите версии за себе си и някак оставаш с впечатление, че цялото население на шумящата кутия е по-наясно от тебе... А всъщност такава е стратегията - увереният тон оправдава неувереното присъствие. С културата е същото; рекламите са удивително досадни, та само музиката спасява положението и не прави изявления за надмощие.
От доста време истински сочна стръв за сиротни слушатели предлагат само няколко частни радиа, всяко според възможностите и само RFI - според нуждите (ако не сте забелязали - дори спортните му предавания са аранжирани с великолепна музика, а рубриките му са млади и целенасочени). И ето че един ден, след като съм се порадвала на интелектуален разговор за пейотни ритуали по френската станция, преминавам безпаметно през "Деня" на "Дарик" с Иво Тодоров (все пак успявам да чуя с недоумение Петьо Блъсков да приказва дружески с някой си Марин Маринов в студиото, който бил направил видеозапис в петъка на убийството на момченцето... пита го дали не е бил бодигард на Иво Карамански и на отговора, че, не, бил му приятел, възкликва със задоволство: "Значи там съм ви виждал"... аз пък си мислех, че връзките с организираната престъпност най-малкото се прикриват), за да стигна до "Радиопирати" и с удоволствие да превключа напосоки.
На "Хоризонт" например, където все още неволно очаквам снобското словесно притичване на Петър Волгин. А то ми е интересно, защото ме дразни, защото е изпъстрено с Висоцки и защото, макар и бледо, има лице... Обаче там откривам нещо, наречено многозначително "От другата страна". На тема "Когато визите паднаха и вече не ни трябват, ще пътуваме ли или не?" водещата Евелина Стоянова се киска развълнувано и се потупва дружелюбно с екзалтирани слушатели (доколкото това е възможно по телефона): "Честито европейци, българи!... вече сме свободни..." и сипе други прозрения от сорта. Когато, разбира се, единият от гостите, успял млад българин и бъдещ участник в трепетно очакваната инициатива за хора с покани под кодовото название "Български Великден", вездесъщо усмихнатият Вени Марковски, й даде възможност да води предаването. Някак неусетно, но закономерно, от евроеуфорията се минава към публично порицаване на "българите, които все хленчат" и си търсят оправдания, за "тая държава", сенилно просмукана с някакъв типично нашенски негативизъм... Изказването на слушател, че няма друго място на света, където човек да може толкова да завижда и да мрази, предизвиква бурно одобрение в студиото, превърнало се спонтанно в дружески съд на българщината, без сянка от оптимистична теория ("Много верни неща казахте!"), та към полунощ изключвам "Хоризонт", ограбена и обсебена от няколко реторични въпроса:
? не можем ли да си внесем малко чешко общество (нещо подобно попита някой по "Дарик" във връзка с БНР)?
? свободата материално или душевно състояние е и доколко от двете?
? националното самоуважение не се ли базира на десетките лични самоуважения?
? провинциализмът вроден ли е?
? колко пъти е достатъчно да повториш една глупост (с подобаващо дидактичен тон), докато прозвучи като нещо с дълбоко скрит смисъл?
? следва ли радиоводещите да изпълняват функцията на разделител от типа на супермаркетния "следващ клиент", или е желателно и да имат собствено мнение по отношение на сурогатите, които им минават през ръцете?

Нева Мичева








От въздуха
подхванато


...важно е ухото само
тази мида на страстта...
, из Георги Господинов