Мартенски музикални дни - Русе
Горчилки и завоевания
Да бъдат или да не бъдат?

Въвлечени по неволя в тази хамлетовска дилема, организаторите на "Мартенски музикални дни" в Русе (Ива Чавдарова и екип със съдействието на Община Русе и Министерство на културата) събраха меломаните и тази година на международния музикален фестивал за 41-ви пореден път! Фестивал, отдавна превърнал се в двуседмичен център (16-30 март) на културния живот в страната, поне що се отнася до музиката. Не само парите - ах, тези вечно липсващи пари! - са горчилката, която всеки преглъща, когато трябва да свърже идеи с реалност, но и онези популистки червейчета на "добрия" разум: градът има къде по-належащи нужди, не могат ли средствата да се пренасочат към други проекти, пилеят се за разни световни величия (подразбирайте Башмет и неговите "Московски солисти"), защо спонсорите (заслужава да ги споменем, поне генералните - Обединена българска банка, Общинска банка - Русе, Винпром Русе АД, Оргахим, фондация "Бистра и Галина", хотелите "Рига", "Данюб плаза" и "Сплендит") се включват в подпомагане точно на този музикален фестивал? ...И прочие хапливи вметки... Но както се случва в приказките - дано за "ММД" приказката е безкрай - добрата воля надделява... и този път. Времето от две недели побра 16 концерта и майсторските класове на Музикалната академия "Проф. Саша Попов" и заключителните концерти на тези класове. Семинари по виола с Юри Башмет и "Арс данубиана", дискусия по проекти за взаимно сътрудничество между страни в Дунавския регион. Още - съпътстващи изложби: "Гледайки реалността", "Нощ и ден", както и пърформансите на холандския художник Мартин Грюневелд, с когото децата на Русе се забавляваха от сърце, свирейки на неговите саморъчно направени инструменти, пародия на конвенционалните... Както се казва - за всекиго по нещо. А може би точно тази пъстрота и неакадемичност прави фестивала очакван за публиката в Русе (впрочем радващо многобройна) и любимо място за "пилигримство" на гостите извън града.
Признавам и аз съм сред горещите му поклoнници, и част от лобито "Мартенски музикални дни". А то, последното, привлича не само български музиканти, които свирят и живеят вътре и извън България. Но и чужди изпълнители, композитори, оркестри, диригенти... като споменатия вече Юри Башмет и "Московските му солисти". Това лоби "вярва" на фестивала и при възможност винаги откликва на поканата да участва в него. И мотивът не са хонорарите, смешни в скромността си.
Но да вървим по хронологията на събитията.
В духа на добрите стари традиции тържествено откриване с "Тържествена меса" от Шарл Гуно, изпълнение на хор и оркестър на оперно-филхармоничното дружество - Русе, под диригентството на Георги Димитров и солистите Виолета Шаханова, Николай Моцов и Пламен Бейков. Мил жест на диригента бе посвещението на този пръв концерт на паметта на професор Васил Арнаудов. Маестрото, който със своя легендарен русенски хор "Родина" умееше, както никой друг, да раздвижва духовете с незабравимите фестивални изпълнения на "Сътворението на света" от Хайдн, Реквиема и Коронационната меса на Моцарт, "Военния реквием" на Бритън... Е, това е част от историята, може би залог за бъдещето са неговите наследници - смесеният хор "Проф. Васил Арнаудов" с диригент Драгомир Йосифов, отбелязали с удивителна професионалност (а те са любители!) участие в премиерата на една нова българска симфония - Четвъртата симфония на Васил Казанджиев. Стилен рецитал с клавирна музика от Шуберт и Брамс на Божидар Ноев предходи двата концерта на Башмет. И той дойде за четвърти път тук в Русе с очакването за нещо неповторимо, което ще се случи. Качествата на оркестъра му "Московските солисти" са всеизвестни - ансамблова непоклатимост, прецизен контрол на изразителност, динамика и същевременно живост, която създава почти неземното чувство за реене в пространството. Не и без магичното участие на Виолата на Башмет - особено в Бритъновия "E.B.B." (автопортрет), във втората и третата част на Бранденбургския концерт No7 (оркестрова версия на Баховата соната BWV 1029 от Дънкан Дрюс) и "Аbii ne viderem" от Гия Канчели.
В друг ракурс, съвсем различен поради податливостта винаги да представя концептуална програма, диригентът Драгомир Йосифов с Младежкия фестивален оркестър - Русе, ни въвлече в музиката на нашето време. Първо с идеята за времето - според Августин "подвижен образ на неподвижната вечност", въплътена в крехките съзерцателни структури на "Чaсовници от миналото" от литовеца Брониус Кутавиюс (първо изпълнение в България) и тънко нюансираните състояния на медитация и будност в "Пяната на звуците" от Божидар Спасов (световна премиера, осъществена заедно с китариста Райнберт Еверс). Най-неочаквано след тях Драгомир Йосифов ни показа как разпръскващите искри-идеи раждат в пространството и времето нови светове - със своята версия за това как би могла да прозвучи една култова творба на Игор Стравински - сюитата "История на войника". Отделните й номера - редувани със собствения му колаж по текстове на Даниил Хармс (четец Ицхак Финци). На пръв поглед даже несъвместими, раздалечени и в годините, и в естетиката си, но смущаващо близки в обиграването на свръхреализма на битието.
Продуцирането на подобни художествени провокации, в рамките на фестивала, e несъмнено част от неговата стратегия - музиката, представена в живата й цялост. Палещата ухото класика бе застъпена в концертите на лауреати от международни конкурси: от страна на конкурса "Маргарита Лонг - Жак Тибо" - цигуларят Светлин Русев и шведският пианист Пер Тенгстранд (сонати от Бетховен, Шуберт, Изаи, Григ и задно със "Софийски солисти" - ранният Менделсонов цигулков концерт в ре минор и клавирния концерт във фа мажор KV 413 от Моцарт) и от конкурса "Лийдс" - италианецът Давиде Франческети, представен с 21-вия клавирен концерт в до мажор, KV 457 от Моцарт. И заедно с всичко това - отваряне на сетивата за най-новата музика: Фантазията на Шандор Велеш за две пиана и струнен оркестър (великолепно изпълнение на дуото Аглика Генова и Любен Димитров с камерния ансамбъл "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров), Реквиема на Алфред Шнитке (прозвучал в интерпретацията на Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" и инструментален състав под диригентството на Георги Робев), Концерта на Емил Табаков за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор. Това произведение бе отново в изпълнение на същия хоров състав с разтърсващото в дълбочина и нюансираност свирене на цигуларя Минчо Минчев! На "Мартенски музикални дни" се състоя и световната премиера на Четвъртата симфония "Нирвана" от Васил Казанджиев. Тя е специална поръчка на фестивала и бе изпълнена от русенски състави - Симфоничния оркестър на оперно-филхармоничното дружество и хор "Проф. Васил Арнаудов" под диригентството на автора. Без да пренебрегва изразните средства на някогашните музикални експерименти, Васил Казанджиев се е опитал, по собствените му думи, да напише една "по-човешка" музика. Симфонията е пространно разгърната в мащабите си творба с продължителност близо 60 минути. Тя е инспирирана в идеята си от едноименното стихотворение на Яворов. Четирите части на цикъла преминават през състояния на размишление, трагична драма, съзерцание, катарзис и извисяване.
Сигурно щастлив се е почувствал авторът и от топлия прием на публиката, и от готовността да дадат всичко от себе си русенските филхармоници, и от прецизната работа над хоровата партия на певците и хормайстора Драгомир Йосифов. Щастливи видимо бяха и още двама русенски певци, вече знаменитости по световните оперни сцени - сопраното Мариана Цветкова и басът Орлин Анастасов участваха с рецитал от оперни арии и дует на финала (Верди - "Силата на съдбата"). Може би художественото въздействие олекотя откъм клавирния съпровод, не, разбира се, като акуратен акомпанимент, а като бедност от багри. Но за оркестъра явно бе затруднително да "превключи" три дни след премиерното изпълнение на Казанджиев към оперни акомпанименти. Традиционното, също, участие на Софийската филхармония на "Мартенски музикални дни" беше с поредния, както е ситуацията от месеци, гостуващ диригент. Или по-точно в амплоато на такъв - световноизвестният английски виолончелист Роберт Коен.
Нестабилността да работят с постоянен диригент, особено потискащо си казва думата в оркестровия съпровод на Концерта за виолончело No 2, ре мажор от Йозеф Хайдн. Затова пък истинската класа на артиста заблестя в рецитала му - две сюити за соло виолончело от Й.С.Бах (No 1 и No 3). Един съвсем автентичен прочит, лишен от всякакво академично страхопочитание - автентичен по отношение на дълбокото познание за същността на бароковите танци, конструирани в сюитите с играта на свободен мелос и скрити контрапункти. Елегантно и по бароковски чувствено, Коен ни убеди, че в интерпретацията на старата музика щампи няма. Важното е удоволствието да свириш и удоволствието слушателите да се забавляват заедно с теб. Без дистанция.
Съзнавам колко много неща остават недоизказани, колко е невъзможно в слово да се изрази особената атмосфера, която витае във фестивалните дни. Защото те са част и от пейзажа на града, видимо променен и раздвижен, различен от битността си в равното ежедневие. 41-те "Мартенски музикални дни" изминаха и - колкото и горчиви трудности да са оставили те в подготовката на своите организатори - усилията си струват. Един силен в програмата и посланията си фестивал, какъвто очакваме и през следващия март.

Янина Богданова

Янина Богданова е музиколог, музикален редактор в програма "Христо Ботев" на Българското национално радио.