Театрални политики и практики - анкета

В брой 8 от 2 март т. г. от страниците на "Култура" поканихме театралите, а и не само тях, да участват в дебата на тема "Театрални политики и практики". Сега публикуваме две от пристигнали мнения по повдигнатите от нас въпроси и по всичко онова, което авторите ни сметнат за важно за бъдещето на нашия театър.
Вестник "Култура" ще предостави страниците си за текстове, които коментират сегашното положение в българския театър, стъпките и правилата на театралната реформа, механизмите и функционирането им, визиите за тяхното бъдеще.
Анкетата започна със следните теми/въпроси:
1. Кого обслужва Министерството на културата, съответно Националният център за театър - зрителя-данъкоплатец или заварената театрална мрежа?
2. Занимава ли се някой отговорно с проблема за потребността от театър в конкретното населено място и какво следва от изследването на тези потребности?
3. Кой е истинският министър на културата през всичките години на прехода - титулярът на министерството, финансовият министър или наследеното инерционно мислене?
4. Наистина равнопоставени ли са държавните и частните субекти пред държавната субсидия?
5. След защитен проект не е ли редно свободно да се определят заплати и други разходи - според възможното, а не според различни ограничения?
6. Имаме ли ресурси (финансови и творчески) да издържаме с качествена продукция цялата съществуваща в момента театрална мрежа?
7. Прозрачно ли се разпределят оскъдните средства на държавата в областта на театъра? Публични ли са мотивите за едно или друго решение? Какви механизми са включени в действие, за да намаляват подозренията в субективизъм при вземането на решения?
Разбира се, всеки от участниците може да засегне и други въпроси.
Н. В.

Елена Панайотова

Красимир Спасов