В Русия царства антинационална политика
- Кога за първи път дойдохте в България?
- Бях 18-годишен. Това беше първото ми излизане в чужбина. Оттогава съм идвал многократно. Снимах се във филма на Маргарит Николов "Стихове". Много обичам България.
- Тук сте познат предимно като актьор от филмите "Иваново детство" (1962) и "Андрей Рубльов" (1966) на Андрей Тарковски, "Играчът на рулетка" (1972) на Алексей Баталов, "Военно-полеви роман" (1983) на Пьотър Тодоровски и много други. Сега имаме възможност да се запознаем с вас и като режисьор...
- Реализациите ми като актьор са повече - поне в количествено отношение. Надявам се да не остана в историята само с ролите при Тарковски... Може би и заради това завих към режисурата. Но така или иначе, и "Лермонтов" (1986), и "Всичко е пред нас" (1990, по романа на големия руски писател Василий Белов) практически почти не са показвани в Русия.
- Защо?
- Защото са руски филми. Това е парадокс. През последните години отношението към руското в Русия е доста странно - направо царства антинационална политика. Дори медиите имат отрицателно отношение - плаши ги самото понятие "руски филм". Може би само 10 на сто от тях предлагат руска култура. Другото е прозападна политика. Дори преди десет години по радио "Свободна Европа" обясняваха, че целта на перестройката е да доближи руснаците до западните стандарти, цитирам: "За да мутира руският дух, трябва да се изкорени руската традиция".
- Може би се страхуват от мощта на руската култура...
- Само дяволът може да се страхува, защото тази култура носи в себе си хармония, търси истината, именно с това е силна... Това е култура на любовта. През последните години у нас постоянно търсят руската идея... Тя отдавна е открита, това е идеята за любовта, идеята на сърцето... Такива хора като писателя Распутин, режисьора Никита Михалков, писателя и философа Солженицин все по-рядко са допускани до телевизионния екран. Когато Солженицин живееше в Америка, постоянно го интервюираха, защото критикуваше Русия. Но когато заговори положително за Русия и започна да търси изход за страната си, за да заживее по-добре, веднага пресякоха каналите му за изява. По същия начин постъпиха и с Распутин. Същата съдба имаше и моят филм "Лермонтов", защото е руски, защото разкрива руската душа, руския подвиг... Петнайсет години не го показваха. Чак сега успях да ги убедя да го пуснат поне на видеокасети.
- Повлиял ли ви е за завоя от изпълнението към поставянето на филми някой от режисьорите, с които сте работил? Изобщо какво смятате за свое призване?
- Често са ми задавали този въпрос. През годините отговарях различно. Навремето твърдях, че преди всичко съм поет, после режисьор, драматург и чак след това - актьор. Сега мога да кажа, че преди всичко съм обществен деец, след това режисьор, драматург, поет, въпреки че напоследък животът стана доста прозаичен... и отново се върнах към актьорстването. Честно казано, тази професия винаги съм слагал на последно място, а се получи така, че първо станах актьор. През 1959 г. играх в дебютния филм на Андрей Кончаловски "Момче и гълъб". Наблюдавах Андрей как работи, беше като Бог. Именно тогава реших да стана режисьор. Но преди това завърших актьорско майсторство, а след това - кинорежисура във ВГИК. Започнах направо от трети курс в класа на Михаил Ром, той същата година почина, затова завърших при Лев Кулиджанов.
- Къде заснехте първия си филм?
- Във ВГИК. "Егер" по Антон Чехов. За мен това е най-слабият ми филм, но както казва Андрей Тарковски: "Разбрах какво е режисурата, когато завърших филма си "Иваново детство". Е, аз разбрах какво е това режисура, след като заснех филма си "Ванка - Каин" (алманах "Пошехонската старина" по книгата на Салтиков-Шчедрин). Бяхме трима дебютанти - Наталия Бондарчук, Марлен Хуциев и аз, взехме от романа три глави и направихме филм "ва банк". Казах си, ако след като го завърша, разбера, че съм режисьор, ще бъда режисьор, ако не - ще си остана актьор. Филмът спечели наградата за режисура на фестивала в Оберхаузен. Големият ми дебют обаче е "Лермонтов".
- Какви други филми сте снимал?
- Преди "Лермонтов" заснех два късометражни филма. През 1975 г., след като получих наградата за режисура в Оберхаузен, ми предложиха да участвам и на следващия фестивал в категорията на филми до 3 минути. Направих два филма. Чувствам се основоположник на клипа в Русия. Заснех тези филми по всички правила на драматургията. Първият се казваше "Кръгове на душата" (3 минути), другият - "Избор на душата" (6 минути). Едва след това заснех "Лермонтов".
- Той е изцяло авторски...
- Както споменах, с "Ванка - Каин" разбрах какво е да си режисьор, да работиш с група, така че за целия екип снимките да бъдат празник. Слава Богу, успях да постигна това. Празникът продължи и на снимачната площадка на "Лермонтов". Екипът не беше същият, но режисьорът - да. Работих над филма шест години. В целия процес участваха около 5000 души. Беше доста трудно: пишех варианти на сценария, режисирах, играех ролята на Лермонтов... Трябваше да овладея всичко, което е умеел Лермонтов. Той например е бил великолепен джигит. По три часа на ден тренирах езда в един цирк. После отивах в Мосфилм и там тренирах фехтовка с някакъв осетинец... След което трбваше и да режисирам... и да превръщам снимките в празник. Всяка година празнувахме годишнина от завършването на филма. На моя 50-ти юбилей отбелязахме десетата годишнина от завършването на филма.
- Споменахте и друг филм, реализиран след "Лермонтов".
- През 1990 година направих "Всичко е пред нас" по романа на Василий Белов - копродукция с Франция. В момента имам готов сценарий за живота на Пушкин. Имам намерение до година-две да реализирам филма, където ще изиграя и ролята на Пушкин.
- Каква е най-любопитната ви актьорска работа през последните години?
- Все по-малко и по-малко ми е любопитно. Вече нямам желание да играя, освен в собствените си филми или при някой голям режисьор. Любопитна е историята около участието ми във филма "Майстора и Маргарита" на Юрий Кара. Там играя Йешуа Га Ноцри. Първоначално ме поканиха за ролята на Иван Бездомний, но аз отказах. Направиха ми пробни снимки и за Га Ноцри, въпреки че имаше вече подбрани актьори. Харесаха ме и пак ме поканиха. Много се колебах... Чувствах се неузнаваем в тази роля, не можах да се възприема пълноценно... Филмът е заснет преди шест години, но никой досега не го е гледал. "Майстора и Маргарита" е "арестуван" от продуцента. Единственото копие е заключено в сейфа му. Когато ми честваха 50-годишнината, го помолих да ми даде поне част от филма, защото без тази роля актьорският ми портрет не е пълен. Изпрати част от филма с охрана, която през цялото време стоеше в кабината. Пуснаха 5 минути. Успях да заснема от залата тези пет минути с видеокамера, затова сега ще мога да ги покажа на "София Филм Фест 2001" преди "Лермонтов".
Последната си роля изиграх във филма "Каква интересна игра" на моя любим режисьор Пьотър Тодоровски. Сега съм се отдал повече на обществена дейност.

- От десетина години се говори много и за фестивала "Златен витяз", чийто вдъхновител и президент сте вие.
- Чувствам се призван да се боря за достойнството на славянското братство и да създам кинофорума на панславянския "Златен витяз". Въпреки че на фестивала не идват само славяни, има много китайци, австралийци, американци, японци - общо взето, около трийсет страни. За тези десет години доказахме на света, че понятието "славянско кино" не само съществува, а и е доста мощно явление. Стремим се на този фестивал всички да се чувстват уютно, комфортно. При нас цари атмосфера на любов и доверие. Девизът на "Златен витяз" е: "За нравствени християнски идеали, за възвисяването на човешката душа". Основополагащо за мен е отношението към културата, изкуството на големия руски мислител Иван Илин, живял и починал в Германия. Той е писал, че всеки творец търси съвършенството и това го обожествява, затова всеки човек на изкуството създава религия. Основах първия по рода си в Русия православен курс за авторска кинорежисура. Сега подготвям основаването на Академия "Сергей Бондарчук". Всичко е готово. Събрал съм уникални педагози, носители на "Оскар", най-добрите творци от световното кино. Много съм благодарен на Кшищоф Зануси. Той прие на практика в Полша моите студенти. Те живееха в дома му.
- С кой режисьор ви се работи като актьор?
- Наскоро в Москва беше Емир Кустурица и говорехме, че бихме могли да направим нещо съвместно. При него бих се снимал. Бих играл във филм на Никита Михалков, на Маргарит Николов. Това са режисьори, при които духовното качество е гарантирано. С Ангелопулос също сме разговаряли на тази тема...
- А като режисьор с кой актьор ви се работи?
- С Николай Бурляев. Работи ми се с Ина Чурикова. Играе ми се с Василий Шукшин, но за съжаление, той отдавна вече не е между нас.
- Какво е за вас успехът?
- Както казва Борис Пастернак в едно свое стихотворение: "Да бъдеш знаменит, е некрасиво..." При мен успехът, популярността дойде много рано, още в детството... Може би за това сега не ме вълнува. Успех е, когато поколения наред се възпитават от твоите филми, от твоето изкуство...
- Какво означава за вас киното?
- То е космическо изкуство, което прилича на музика.

Разговаря Мила Петкова


Мила Петкова (1969) е завършила кинодраматургия във ВГИК, Москва. В момента е докторант по "Публична реч и комуникации" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".
Разговор с
Николай Бурляев


Николай Бурляев е руски актьор и режисьор. Играл е в "Иваново детство" и "Андрей Рубльов"на Тарковски, във "Военно-полеви роман" на Пьотър Тодоровски, "Герой на нашето време" и много други. Режисьор е на филмите "Лермонтов" и "Всичко е пред нас", както и на няколко новели и късометражни филми. Президент е на международния фестивал на панславянското кино "Златен витяз". На "София Филм Фест 2001" представи "Лермонтов".