Пролетният фестивал на Аполония
Тази година той започна от много високо ниво с концерт на Веско Ешкенази - цигулка, и Людмил Ангелов - пиано (18 април, зала 6 на НДК) - двама българи, добре познати на нашата публика, които отдавна живеят в чужбина и са носители на престижни международни отличия. Необичайно за камерен концерт, всички билети бяха продадени, а в залата трудно се намираше място дори за правостоящи. Всеки музикант знае, че камерното музициране винаги носи риск от неосъзната "борба за надмощие", който е толкова по-голям, колкото са по-ярки самите изпълнители. Голямото майсторство се състои тъкмо в изграждането на синтез между творческите им индивидуалности и представлява висшата форма на изпълнителско изкуство, когато технологичните детайли по сработването на ансамбъла, уеднаквяването на трактовките и т.н. отдавна са преодолени. Точно това демонстрираха Людмил Ангелов и Веско Ешкенази, и то в произведения, които не понасят компромиси с нито един елемент на интерпретацията: Лудвиг ван Бетховен - Сонати за цигулка и пиано оп. 30 - 2 в c-moll и оп. 30 -3 в G-dur, и Йоханес Брамс - Соната за цигулка и пиано оп. 108 - 3 в d-moll. И в трите творби те поднесоха една стилна, изпипана до най-малкия детайл трактовка, в която нямаше нищо излишно нито като качество на звука, нито като неовладяна емоция. Людмил Ангелов и Веско Ешкенази съумяха да намерят онази тънка, едва доловима граница в музиката на двамата велики композитори, където рационалното и емоционалното се сливат и раждат неподозиран океан от настроения.
Проследявайки концертите от Пролетния фестивал, останах с усещането, че в подреждането на фестивалната програма има някаква своеобразна "драматургия". След това силно начало последваха две вечери, които като че ли "разредиха" напрежението със състави, които са си наши, на които се радваме и чийто безспорен професионализъм отдавна им е извоювал "своя" публика: камерна капела "Полифония" с диригент Ивелин Димитров (корепетитор Ивелина Иванчева) и струнен квартет "Димов". "Полифония" впечатлява с чистотата на звука и с неговото нюансирано извайване; тя предложи разнообразна в стилово отношение програма. В нея песните от различни епохи (сред които творби от Феликс Менделсон-Бартолди, Йоханес Брамс, Ференц Лист, Джон Бенет, Димитър Петков, Вельо Тормис...) някак си се допълваха взаимно по настроение, а концертът се развиваше по своя собствена, различна от музикално-историческата логика, за да достигне във финала до чудесния Мотет KV 618 от Волфганг Амадеус Моцарт. Музиката на Моцарт звуча и в следващата вечер в изпълнение на квартет "Димов" с участието на Йосиф Радионов - виола. Те бяха посветили изявата си на 210-годишнината от смъртта на композитора, поемайки предизвикателството да интерпретират някои от най-сериозните му, рядко изпълнявани у нас камерни творби (Струнен квартет KV 465, Струнен квинтет KV 515 и Струнен квинтет KV 516).
И след тези два концерта - отново акцент (или може би една от кулминациите във фестивалната програма?), но този път в съвсем различна жанрова област: Марио Станчев-джаз квартет в състав Марио Станчев (пиано, композиция), Кристоф Панзани (саксофон), Сангома Еверет (ударни) и Тибо Сулаз (бас). Една от тези вечери, които не ти се иска да свършат, защото не се знае кой изпитва по-голямо удоволствие от играта с инструментите и с метроритмичните комбинации - изпълнителите или публиката...

Лили Крачева