Анна Томова Синтова в Тоска
Няма съмнение, че участието на Анна Томова-Синтова във Великденския оперен фестивал - възникнал преди пет години по нейна инициатива, е повече от престижно. И след като в първото и четвъртото му издание българската публика бе ощастливена да оцени нейната елитна световна класа на Щраусова певица (макар и в концертно изпълнение), сегашното й представяне във фестивалния спектакъл на "Тоска" се очакваше с оправдан интерес. Още повече, че за опероманите не са тайна нито съкровените пристрастия на звездата към вердиево-пучиниевите героини, нито знаменателният факт, че легендарната Люба Велич е коронясала във Виенската щатсопер (със собствената си корона от ролята!) тъкмо Тоска на Анна Томова. За серията й спектакли в Берлин - по повод миналогодишното честване на 100-годишнината от написването на творбата, медиите също цитираха само суперлативи. И все пак предизвикателството да сравним тази нова наша Тоска с наложилото се едва ли не като национален еталон феноменално превъплъщение на Райна Кабаиванска (за която миналия сезон беше направена и новата постановка в Софийската опера), само по себе си надхвърля обичайното опероманско любопитство.
Вероятно и направената в последния момент промяна в предварително обявения състав (вместо Иван Консулов, в ролята на Скарпия се появи Нико Исаков), е изиграла роля за особения тонус на спектакъла - на места певчески преекспониран, а темпово разтеглен към финала. Но по-скоро разнопосочността в стремежа към себедоказване при всеки от централната тройка изпълнители - в пословично силната и същевременно коварна за певците Пучиниева драматургия, се оказа непреодолимият ансамблово-разклащащ фактор, който очевидно и стабилният Георги Нотев не успя да овладее от диригентския пулт. Докато за младия Костадин Андреев теноровият синдром за мощна гласова емисия и покриване на височините в партията на Каварадоси продължава да доминира над актьорското поведение на трагично обречения влюбен художник, интелигентният Нико Исаков - съзнавайки недраматичната си баритонова природа, явно се домогваше до по-яркото драматично присъствие на своя Скарпия. От своя страна Анна Томова-Синтова, вместо да балансира емоционално между двамата си партньори, предпочете спонтанната изява на родената примадона (каквато всъщност е Тоска) и изигра житейската драма на своята героиня именно като сценична драма: с актьорски премерена ефектна артистичност и певчески кулминации. Разбира се, перфектно изпятата молитва от III д. - "Живях от изкуство, живях от любов...", като сюблимация на любовната страст, безотказно предизвика бурния аплауз на винаги щедрата ни към оперните звезди публика. Но последвалата експресивна сцена на смъртта на Скарпия, а и самата трагична развръзка на типично-веристкия "апотеоз на любовта", всъщност не надхвърлиха нивото на традиционно-вълнуващото оперно преживяване.
Без ни най-малко да поставям под съмнение световните успехи и класата на Анна Томова-Синтова в Пучиниевия репертоар, предполагам, че впечатлението щеше да е същото, ако на този фестивал вместо като Тоска тя би се представила като Турандот - последният й триумф на възобновената сцена на Театро Лисео, Барселона. И с риск да изглеждам абсолютно консервативна ще добавя, че според родния оперен вкус феноменалните постижения на това изключително поколение български оперни прими си остават: Чо Чо-сан на Анна Томова-Синтова, Тоска на Райна Кабаиванска и Турандот на Гена Димитрова.

Румяна Каракостова