По ред независещи от мен причини интервюто ми, появило се в "24 часа" на 18 април, съдържа твърде малко изречения, под които бих се подписала. В името на коректността към споменатите в него персони и събития, а и към самата мен, тук предлагам автентичния му текст.

К.Ч.

- Какво възкръсна в България през последните четири години?
- Възкръсна Църквата, макар че "реабилитацията" й за съжаление не доведе до смирение, до подчинение на християнската догма. Религиозният мит, вместо да облагороди нравите, влезе в политическа употреба. Пред очите ни в момента е примерът с Българския Великден. Още миналата година, по време на първия тираж на мероприятието, митът беше изтърбушен и напълнен наново със съвременни политически реалии. И ако в книгата на Тончо Жечев, който казват бил кръстник на инициативата, акцентът е върху акта на Възкресението (на българския дух), то в сегашния случай се подчертава фигурата на Спасителя. Чрез него трябва да ни се съобщи, че такъв е в наличност. Само че политическата употреба на митологичния сюжет "Великден", както вече се видя, скъпо ще се плаща, защото за ролята на Спасителя тези дни се яви още един кандидат.
- Значи на 17 юни ще се извърши един своеобразен кастинг за тази роля, като отсега се знае, че актьорите с най-големи шансове да я получат са Иван Костов и Симеон Втори. Кой от тях двамата ще спечели в крайна сметка?
- Преди две седмици в София дойдоха доста влъхви от чужбина, за да назоват името на Спасителя. Само че в същия момент от съседната пряка на една испанска ослица влезе другият кандидат за Спасител. Кой ще спечели? Още е трудно да се каже... У нас обаче митовете се четат буквално. Населението се интересува не толкова от саможертвата, колкото от чудесата, които я предшестват. От описаните в Евангелието чудеса Костов досега само успя да превърне водата във вино, като дори не почерпи всички, а само по-отбрани хора. Симеон Втори сега влиза в залагането, затова очакванията за чудо там са по-големи.
Това, което според мен ще се запомни от последните четири години, е битката за ролята на Спасителя и скандалът в БНР. Властта не можа или не пожела да разреши кризата в радиото, която по принцип не бе чак толкова непреодолима. Тази й неспособност да решава проблеми също ще работи за втория Спасител.

- Вие сте редактор на седмичник за култура. Какво се случи в българската култура през последните години?
- Нищо особено, ако не считаме за важен фактът, че част от писателското съсловие отново се опитва да влезе в ролята на всезнаещ пророк. Тази социална роля е заразителна. И всяка власт рано или късно започва да я употребява. Сегашната не прави изключение.
- Ще споменете ли имена?
- Като изключим Томов и Коруджиев, най-ярък пример в това отношение е Ивайло Петров. Макар че човек, бил на ясла при социализма, е логично да иска същото и сега. И да го получи срещу известни услуги.
- Винаги ли българските писатели и интелектуалци ще бъдат слуги на властта?
- Ако обществото (в него включвам и политиците) реши, че има нужда от критичната гледна точка на интелектуалеца, тогава той би могъл да се еманципира от властта. Когато това се случи, бихме могли да говорим за зряло гражданско общество. Засега ще продължим да робуваме на митове и да чакаме инструкциите на Месията.