От хвърчащи листа
1. Когато разказвах на колеги за този спектакъл, усещах, че най-важното се губи в безпомощните ми думи, че увлечеността ми изглежда някак странна и необяснима. Защото в Изкуството на комедията от Едуардо де Филипо, поставена от Мариус Куркински в пловдивския театър, от пръв поглед няма нищо, което особено да впечатлява. Съвсем банално мизансцениране, вярност към автора, добросъвестни актьори, служебна сценография и т. н.
Стиропорни скулптурни фигури на ангели са надвесени над сцената, обрамчена с черен креп. Зазвучават откъси от роли на големи български актьори. Би трябвало да ни стане минорно, но обаянието на гласовете е огромно и някак тържествуващо. Паузите на застиналост са като моментно извайване на статуи - това остава от театър, но има ли някой, който да не вярва, че и това не е малко? Защото за това разказва и пиесата на Де Филипо - за изкуството на театъра...
Ако не познавате изкуството на Мариус Куркински (и като режисьор), с основание можехте да си помислите: "Ами че то това ще е една ужасна патетика!" Да патетично е, но е ободряващо, невероятно заразително и, мен поне, ме доведе до все по-рядко изпитваната малка съборна радост, че си близко до тях, до тези, които живеят с театъра... Какъв простичък, но свят е светът на Мариус Куркински, какъв направо плашещ отказ от всякаква "заумность", какво мъжество да заложиш на семплите карти на човешката доброта и благородство. И всичко това е творено с обаяние и спечелване на актьорите за каузата на спектакъла (личи!), с чисти мисли, с чисти ръце, с чиста любов. "Елате на театър!" ни канят от сцената - и персонажите, и единният творчески екип (Петър Кауков, Стоян Миндов, Стефан Бобадов, Виктория Колева, Стоян Сърданов, Величка Георгиева и други).

2. Камен Донев е нарекъл авторския си спектакъл в Народния театър (зала "Юг") На нивото на очите или Етюди, сюжети и танци от ежедневието. Когато гледах "Изкуството на комедията" (да повторя, ако не е станало ясно), нещо в мен искаше да се извиси - поне тази вечер. Когато гледах "На нивото на очите", чистосърдечно се забавлявах. Какво се случва, когато мъжете срещнат жените (и обратното), когато животът и особено битът ги обвържат по-трайно, как някои мелодии стават мелодиите на живота ни, а може би и животът ни се превръща в някаква мелодия и т. н. - ето за такива нещо става дума в спектакъла. Игрови, чист, направен с много хумор, лек и влюбен в живота, съчувстващ на човека, елегантно намигващ, разказващ за всеки от нас с остроумна усмивка и точни наблюдения, с перфектни и предани изпълнители (Юлиана Сайска, Мария Атанасова, Мирослава Гоговска-Лескин, Ненчо Илчев, Георги Къркеланов и Васил Ряхов), спектакълът е създаден с прелестна достъпност и няма друга претенция освен да го запомним с добро. И го постига. Чудя се как - след като непрекъснато се движи в поле, минирано с пошлост и баналност. И аз като Камен Донев не зная това дали е танцов театър. Ще си мисля, но не тази вечер, сега ми беше усмихнато.

Никола Вандов