Лелята на търговеца
Вестник "Демокрация" публикува нещо, определение за което търся вече две седмици. Подписано е от Александър Томов, и.д. шефа на НСРТ. Нарича се "Новите варвари".
Текст да е, не е. И нетекст (както би казала Аве Иванова) не е - липсва другото, към което да се съотнася, тоест да му бъде опозицията.
Какво тогава е?
Май че нищо, което може да бъде описано с нормален език. Някакво физиологично извержение, след което по софийските улици масово се движеха хора със запушени носове. И се чудеха какво толкова осмърдя въздуха. Докато "Труд" не препечата извержението, та всички да разберат от чие тяло се разнася вонята...
В тази връзка (колкото и да е косвена) се сещам за една история. Живял си един много богат руски търговец в царска Русия, в белокаменна Москва, живял си спокойно и честито, докато не решил един ден да си построи къща. Ама не обикновена къща... И си поръчал търговецът къща в центъра на Москва, в която да са застъпени всички налични архитектурни елементи. Нещо като учебник по архитектурни стилове. Днес очевидната кичозност на къщата (тя още си стои в центъра на Москва) бихме нарекли постмодернизъм. Тогава обаче лелята на търговеца, известна московска дама, като видяла творбата, казала на любимия си племенник: "Сава, досега само аз знаех, че си простак. Сега вече го разбра цяла Москва."
Та това би била единствената полза от извержението, произведено от Томов. Да се разбере какъв е. Не че досега доста нещо не се знаеше. Напротив, съвсем си се знаеше. Още от времето, когато в най-зрелия социалистически застой киноцентърът се наричаше СашоТомовата колиба. Не за друго, а защото всеки втори филм, произведен там, беше по негов сценарий. В който се разказваше я за напрегнатата младост на Димитър Благоев, я за любовния гърч на някой социалистически труженик. Но не и за отвратителността на комунистически режим, днес тъй самоотвержено клеймен от Томов.
Само че това знание, както се казва, е от друг идеологически порядък. То описва типов манталитет, толериран и използван от всяка власт. За този манталитет лелята би се изказала така: "Досега само аз знаех, че си мимикриращ подлец и лумпенизиран приспособленец, сега вече го разбраха всички."
След отпечатаното в "Демокрация" обаче знанието за Томов (не моето; на работодателите му) би трябвало да поеме в друга посока. Например към самозапитването дали пък мястото на този човек е точно във важна институция, каквато е например НСРТ? Дали точно той трябва да носи отговорност за състоянието на медиите в България, след като очевидно не може да носи отговорност за собственото си състояние?
Ако обаче в отговор пак прозвучи заклинанието, че и Томов, като СДС, министър-председателя, Коруджиев и пр., няма алтернатива, лелята от горния сюжет би простенала: "Досега само аз знаех, че така наречената ти безалтернативност е смъртоносна за обществото, разболява го. Сега вече всички го разбраха." Но би добавила: "И ако не те махнат веднага, и Дачков не може да ни спаси!"

Копринка Червенкова