Мечтите на балканските художнички
На 20 март в залите на Националната художествена галерия с изложбата "Мечтата на моя живот" стартира Биенале на съвременните визуални изкуства на жени художници от балканските страни.
Биеналето е реализирано по идея на Моника Роменска, Елена Панайотова и Искра Траянова. Желанието им е да съберат на едно място жени художници от балкански страни в условия на преход, които имат сходни проблеми и стремежи.
Една от целите на организаторите е да бъде предоставена възможност за създаване на нови партньорства, за обмяна на информация и идеи.

                         Из изложбата Мечтата на моя живот, снимка Елена Спасова

В замисъла на това начинание е заложена метафора, която засяга нашето битие в света, мечтата ни за Балканите като общ дом - със запазване на отделните културни особености и без политизиране.
Участнички в първото издание на биеналето са Ана Стойкович, Йелица Радованович, Моника Мотеска, Мария Вауда, Аурора Дедиу, Мирела Даучеяну, Моника Роменска и Елена Панайотова, които са подбрани от Югославия, Македония, Румъния и България.
Към художничките е отправено предизвикателството да работят по пет зададени теми и да разкрият дома - сакрално място и запазена територия за жената. Всяка от темите "Having Fun", "Шумовете на къщата", "Семеен архив на мечтите", "Добри момичета/Лоши момичета" и "Цветна градина" е трябвало да бъде интерпретирана чрез средствата на определена медиа.
Залите на Националната художествена галерия, която по навик свързваме с класическа българска живопис, са се превърнали в поле на женските мечти. Обектите, пространствените, видео и фото инсталации не просто са поставени тук: търсено е усещането за среда, най-близо до домашната атмосфера и уют, където да се представят "завладяващи истории в полето на мечтите". Мечти, които се разгръщат в сходни пространства, но винаги са индивидуални в същността си - едни крещящи, а други кротко свити в ъгъла, но винаги излъчващи съкровени послания.
Жената отдавна е навлязла в публичното пространство, разкрила е почти до крайност себе си. Тя показва обаче само една страна от своя образ, зад който обикновено се крие истинската й същност. Домът й е мястото, в което тя е господар - в своите тайнствени владения тя разгръща мечтанията си и може да покаже открито лицето си. В изложбата можем да видим дома като нейната крепост - изпълнен с обичайните вещи, които за външния поглед не представляват особен интерес, но видени през очите на жената придобиват по-особен смисъл. Всеки предмет излъчва мечти и фантазии в различни тоналности и с различен подтекст.
Съвместните женски изяви в артистичния свят не са новост. Авторките не отстояват някакви права срещу "мнима дискриминация или войнстващи емоционални жестове". Творбите нямат отделни заглавия и зрителят може свободно "да се разхожда из тях", да ги докосва и интерпретира по свой начин. Така се реализира желанието на художничките да направят зрителя съпричастен с тази уникалност.
Със сигурност в България няма много събития от този характер. Силното и амбициозно начало на това биенале, обединило идеите на жени художници от балканските страни, отсега предизвиква интереса към следващите негови издания.

Светла Петкова