Честито!

Гена Димитрова - юбилей без маска.
Шейсетгодишнината й вече е обявена, празниците й - подредени, навярно словата и възхвалите вече се пишат. Аз пък все мисля за най- същественото качество на Гена Димитрова (тя успя да съхрани и други здрави елементи на характера си) - естествеността, с която носи голямата си слава и която я закриля от отровата на нарцисизма, на ласкателството, агресивността, медийната шумотевица и т.н., които, когато превалят годините, преобразуват (най-често!) прелестите на Дивата в непрелести. И я поръсват с горчивата утайка, трупана през сезоните на големите победи. Да, но това на Гена няма да й се случи. Защото винаги живее с открито за хората и за реалния живот сърце, защото винаги помага, подкрепя, спасява онези, които са потърсили ума, таланта, опита, познанието й. Казва, че е уморена - понякога, а не знае почивка. Не скъпи нито сили, нито енергия, за да покаже на младите това, което 35-те години на сцената са я научили. Те от своя страна я даруват с обичта си, с възторга си, с постиженията си - отплата за усилията, които е вложила. И така върви отдавна животът й: обич за обич! Винаги тя е търсената. Като че ли още от люлката е била предопределена да носи красота и музика на хората. Толкова успехи, толкова сцени, които си остават лелеяната мечта на много, много певци, толкова блестящо изпяти и изгирани роли, толкова пътища, хора, срещи... Добро и зло пресичат траекторията на живота й, като че ли само за да укрепят още повече хубавите, български черти на характера, за да я направят още по-волева, състрадателна, благонравна и всеотдайна.
А в пеенето показа на какво е способна сега в двата спектакъла на "Бал с маски" от Верди в Софийската опера. Това, което Гена Димитрова демонстрира в тях, всъщност е истината - без маска и грим, както се казва. Защото чухме певица, която (няма да досаждам повече с напомняне на възрастта) не само владее открай докрай гласа си във всичките му регистри, но е съумяла и да съхрани толкова много от цветовете и тембъра му. Удивително поддържана форма, благодарение на която изгражда органично, цялостно образа - нещо, което не винаги й се е удавало в младите й години. Амелия на Гена Димитрова е жена раздирана от противоречия, в душата на която любов и дълг се борят. Романтичната драма на чувствата, с необходимите атрибути на предопределеността, съдбовността, омесена с малко ужаси и дворцова елегантност, бе пресъздадена въздействено преди всичко заради участието на Гена Димитрова. Как само изпя прочутото "Моро"! Жалко, че не се записват такива исторически спектакли. Би било прекрасно не само заради любителите на оперното изкуство, но и като педагогическо напътствие за млади сопрани.
Сега, когато по света се чества 100 години от смъртта на Верди, голямата певица положи пред паметта му един венец, сплетен от чувства и глас. Достойно е в този юбилеен - и за нея,- момент да ги свързваме в съзнанието си, защото Гена Димитрова винаги искрено, отдадено и честно е служила на музиката, заради което й е отредено място сред най-големите в операта.
Честит юбилей!

Боянка Арнаудова