Унгарският културен институт в София организира в последно време няколко интересни експозиции, сред които се открои изложбата "Деветнадесет унгарски художнички (Другият пол)". Без да съдържа експлицитни феминистки внушения, в ограничените параметри на камерния салон, тя показва авторки от средното и по-младото поколение, повечето от които са слабо познати у нас.

     Кинга Хайду, из изложбата Другият пол

Днешното унгарско изкуство по-рано от нашето премина фазите на интегриране във водещите насоки на съвременните художествени процеси. То непрестанно встъпва в диалог с тях, като същевременно съхранява собствената си физиономия и културна идентичност. Представените творби - от картините до фотографиите и пространствените конструкции, свидетелстват за естественото и спокойното възприемане и тълкуване на актуални художествени проблеми, без комплекси, през призмата на специфичната женска чувствителност и без всичко това да се налага агресивно или преднамерено.
Повечето от участничките в изложбата имат богати и интересни биографии, международни изяви, експериментират с различни средства и медии, убедително отстояват индивидуалните си позиции. Открояват се фините скулптурни релефи на Агнеш Немет, специфичните "фото-картини" на Дьонди Каман и Ева Коваш, инсталацията на Луца Гьобьойош.
"Микроекспозициите" на отделните художнички не съдържат помежду си някакви обединяващи ги нишки - организаторите очевидно са имали намерение, в пределите на лимитираното пространство, да откроят максимален брой индивидуални пътища и пластически решения, които формират разнообразното и многоликото лице на съвременното унгарско изкуство. Макар и "по условие" дефинирано като изкуство на "Другия пол", творчеството на съвременните унгарски художнички е не по-малко интересно и не по-малко характерно от всяко едно друго подобно явление, което ни изправя пред автентични авторови реакции на проблемите в съвременния свят.

Чавдар Попов