Театърът на Стуруа

Около представлението на Стуруа се зашумя много преди то да се появи на сцената на Народния театър. Това, разбира се, е повече от естествено, имайки предвид факта, че не всеки ден у нас идва да работи режисьор от класата на Роберт Стуруа. Едно от най-важните и значими имена в театъра на 70-те и 80-те, около фигурата на известния грузински режисьор вече отдавна блести славата на Класика. Защото и той, както Некрошюс, Люпа, Василиев, Любимов, Ефрос, Цадек, Шлееф (нека не изброяваме всички) създадоха своя уникална сценична естетика, свой сценичен свят, който театралите наричат просто и ясно "театърът на Некрошюс" или "театърът на Стуруа".
Българската публика познава и помни театъра на Стуруа. За онези, които помнят например неговия изключителен "Ричард III", показан пак на сцената на Народния театър, "Дванайсета нощ" едва ли ще е нещо ново, едва ли ще ги изненада с бистрата си концептуалност, с чистата си форма, с ярката си символика на жеста, на цвета и костюма, с изключителната работа с актьора и внимателното изграждане на всеки образ, със създаването на силно въздействаща сценична метафорика.
За онези, обаче, които за пръв път виждат театъра на Стуруа, представлението безспорно би било вълнуващо, дори да им се стори класически дълго и скучно или твърде знаково и пищно, защото това е Театър, уникален личностен свят, защото е класическо изкуство, защото е среща с един от Големите в театъра.
В неговата "Дванайсета нощ" внушението за мистериозност се дължи на изключителната музика на Гия Канчели. Тя създава силното драматично поле на това представление.
За Стуруа всички действащи лица в Шекспировата комедия са марионетки в ръцете на съдбата. Сцената е повдигната: обозначена като театрална сцена или като циркова площадка, или "както ви е угодно", но все едно, като ясно игрово пространство, в което героите изглеждат като кукли. "Театърът" в техния живот е ясно обозначен. В дванайсетата нощ след Рождество, когато влъхвите посещават младенеца, се случват всички "недоразумения" в действието. Най-често те са интерпретирани като веселите капризи на Съдбата (Ерос) със сърцата на влюбените. В спектакъла на Стуруа тези "капризи" са драматично съдбовни. Това съвсем не означава, че представлението не трябва да е смешно. Но режисьорът ни показва не съвсем "веселия" финал на "игрите".
Затова и фигурата на Малволио (Валентин Ганев) е една от най-важните. Ако с останалите влюбени Съдбата си играе и се забавлява, с него се забавляват "придворните" - те се намесват там, където не им е позволено. Изобщо и Мария (Рени Врангова) и нейната свита е гротескна, още по-кукленска: и тя и сър Тоби (Кръстю Лафазанов) и сър Ендрю (Теодор Елмазов) са като кукли от паралелно детско представление с балончета. И Мария искрено се изплашва от полудяването на Малволио, от последствията от шегата, която са си направили с Малволио. С линията "Малволио" режисьорът напомня, че никой няма право самозвано да наказва и да се меси "в божиите работи". Насред сватбите Малволио заплашва в своята лудост, че иде денят на Страшния съд и тази му закана не само не предизвиква смях у присъстващите, тя ги плаши - и особено разглезената Оливия (Радена Вълканова).
Утехата (или добрият край, който оправя всичко) е в паралелната евангелска линия на спектакъла. На финала на Коледното представление, поставяно от Орсино (Атанас Атанасов), се появява фигурата на Спасителя, носещ своя кръст, за да възвести надеждата, че някой ден ще се възцари "любов и блаженство над Илирия". Очевидно това се отнася за Грузия. Но и за нашата "Илирия".
И само в музиката на Гия Канчели има толкова силна тъга, че този финал, като за приказка в куклен театър, изглежда още по-приказен, по-"коледен" и трансцендиран в някакво неясно-магично бъдеще или в самата театрална вечност.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Както ви е угодно или Дванайсета нощ от Шекспир, Народен театър "Иван Вазов", сценичен вариант Роберт Стуруа, превод Стефка Бичинашвили, режисьор Роберт Стуруа, сценография и костюми Георгий Алекси-Месхишвили, музика Гия Канчели, в ролите: Атанас Атанасов, Радена Вълканова, Валентин Ганев, Ана Пападопулу, Кръстю Лафазанов, Рени Врангова, Теодор Елмазов, Димитър Рачков, Николай Костадинов и др. Премиера - 26 април 2001 г.