Колекции, синдици и далавери
Златю Бояджиев, Почивка, краят на трийсетте, м.б./картон. Из колекцията на ПЧБ - Преди около десет години започнаха да се формират големите банкови сбирки от произведения на българското изкуство. Какво бяха те - инвестиция, меценатство или друго?
- За първи път попаднах в покупко-продажба от името на банкова институция през лятото на 1991 г. Тогава все още новите банки в България бяха малко на брой. А и никоя не купуваше произведения на изкуството, дори само за украса на канцелариите си. Случайната ми среща с ръководството на Първа частна банка много скоро прерасна в една постоянна делова връзка. Това беше първата банка, а и до момента единствената в България, която нае нарочен човек, специалист, за консултации при покупката на произведения на българското изкуство. Позицията на ръководството през далечната 1991 година беше еднозначна: всички банки по света купуват и произведения на изкуството и това е въпрос на авторитет.
- Действително разбирането, че е въпрос на авторитет, е важно, когато е осъзнато и последователно провеждано. Защото много банки само го декларираха... Но сигурна ли си, че само тази банка е ползвала консултациите на специалист?
- На изкуствовед - да. За много кратък период малко преди затварянето на банка Моллов, една моя колежка изкуствоведка беше там на граждански договор, но по това време банката реално вече не купуваше нищо, тъй като имаше финансови проблеми. В някои други банки и застрахователни компании работеха художници, но нито един от тях нямаше специализация в областта на художествения пазар. При покупките те търсеха официално експертно мнение по отношение на автентичността на купуваните произведения и на цената им от СБХ или Националната галерия.
- Колко произведения закупи Първа частна банка и от какви автори?
- Колекцията на Първа частна банка включваше 289 произведения на живописта, скулптурата и графиката от български и чуждестранни автори на обща стойност (към есента на 1996 г., тоест няколко месеца след затварянето на банката) 215 200 щ.д. В София се намираха 261 произведения, а останалите бяха в представителствата на банката във Виена и Франкфурт. Всъщност по счетоводния списък банката притежаваше 260 произведения у нас, тъй като една графика от Румен Скорчев, подарена след покупка на негови произведения, не беше заведена нито като инвентарен номер, нито с някаква стойност по простата причина, че не е плащано за нея. Въпреки всичко тя си остана част от колекцията на банката, за която след 8 юли 1998 г. не знам повече нищо.
- Каза, че има и чуждестранни автори...
- Става дума за две серии. Едната се нарича "Латинска азбука" и се състои от 26 сериграфии, а другата - "Месечен календар" - от 31 сериграфии. Тези серии са правени през 1978 г. и са отпечатани в Мексико в тираж от 145. На световноизвестни имена от областта на приложната графика, известни със запазените си знаци, е било поръчано в един и същи размер, в една и съща техника да направят произведения, като на всеки е била определена дадена буква и дадено число. Така в крайна сметка са се получили уникални серии, от които в Европа са били продадени само няколко бройки, а останалите са купени от колекционери от Северна и Южна Америка и Япония.
- А българските автори - и тази банка ли купуваше главно "класици"?
- Банката купуваше качествени произведения на изкуството, без да се поддава на пазарната мода. В крайна сметка от споменатите по-горе творби 136 бяха от съвременни български автори, а 95 от т. нар. класици. Имахме може би единствени в България между всички частни и корпоративни колекционери една истинска алафранга от 60-70-те години на XIX век, вероятно рисувана от Георги Данчов. Купихме я от едно пловдивско семейство, което до началото на 80-те години е имало стара къща. При събарянето й с цел построяване на нова обществена сграда предишните собственици бяха успели да спасят едно парче стена с височина 200 см, широчина 140 см и дълбочина 55 см. Върху варовата мазилка с темпера и масло беше изрисуван романтичен пейзаж с пристанище, вятърни мелници и прочие типични за този декоративен вид мотиви. Алафрангата беше реставрирана веднага след свалянето й от старата архитектурна стена като дипломна работа в Художествената академия, така че тя беше в отлично състояние, с укрепен гръб и малък дървен подиум, върху който беше прикована. Покупката не беше самоцелна. Този детайл трябваше да бъде вграден в една бъдеща нова сграда на Първа частна банка.
- Това не се е случило, обаче. Какво стана с колекцията после?
- Честно казано, не знам. Докато интересуващите се от художествен пазар можаха да видят и да присъстват на търговете с картините на Балканбанк и Елитбанк, подобно нещо не се случи с картините на Първа частна банка. Единствената информация може да бъде прочетена в едно официално писмо от нейните синдици до Управление банков надзор на Българска народна банка (изх. N 01-423 от 29.04.99 г.). От него става ясно, че се е състояла публична продан между 17 ноември и 17 декември 1998 г., която е приключила "успешно" и картините са били "придобити en bloc въз основа на постановление за възлагане от Софийски градски съд".
- Кой ги е купил според документа?
- НОВЕ АД холдинг, представлявано от изпълнителния директор Димитър Гьошев.
- Този холдинг не е ли свързан с Васил Божков - известен бизнесмен, колекционер и меценат? Нали той осигури целия награден фонд от 10 000 долара за Международното триенале на живописта, София'96...
- Според мен, да.
- А какво би правил той с тези произведения?
- Други български колекционери споделят в неофициални разговори, че той вече притежава няколко хиляди произведения на българското изкуство. Едва ли всички са купувани "en bloc", едва ли пък в друг случай той е имал възможността да купи неколкостотин произведения на цена, десетина пъти по-ниска от официалната им. А тя бе определена от трима лицензирани експерти и направена няколко месеца след затваряне на банката с презумпцията, че предстои тази колекция да бъде продавана.
- Значи ли това, че той се е възползвал от ситуацията със закриването на банките?
- Според законите в България всички търгове след закриване на дадена банкова институция целят разпродаване на имуществото при цени, които отговарят на официалната пазарна конюнктура и които като сума трябва да бъдат изгодни не за купувача, а за продавача. Тоест за държавата, назначила в тези институции свои представители. Ето защо едва ли неколкократното занижаване на официални експертни цени може да се смята за нормална ситуация.
- Но кой ги занижава? Очертава се една грандиозна далавера, от която определено губи държавата.
- Да беше само с картините... От няколко месеца в Страсбург акционерите на Първа частна банка са завели дело срещу държавата. Едно от обвиненията е за скритите разпродажби на имуществото на банката по нереално ниски цени. Обвиненията са именно в далавера. Един от цитираните факти е и колекцията от картини.
- Това не би ли трябвало да е ясно на синдиците, които по принцип са и юристи?
- Би трябвало, разбира се. Писмото до БНБ, за което стана дума по-горе, е свързано не толкова с разпродажба на имущество, колкото със Закона за авторското право и сродните му права. Според този закон, при всяка публична продажба (на търг или чрез официален търговец) на автора или на носителите на неговите права следва да се заплати в двумесечен срок 5% от цената. Както се вижда, писмото е писано пет месеца след продажбата и то е в отговор на официална проверка във връзка със запитване от носителя на авторските права на Цанко Лавренов за съдбата на картините му. Не стига, че в отговора на синдиците една от картините просто липсва (а все пак когато става въпрос за акварел от Атонския цикъл, рисуван през 1936 г., това едва ли може да бъде просто случайност), но останалите са цитирани с обидно ниски цени. Например "Созополски кей" - живописно платно, 1962 г., с размери 136 х 94 см, е продадено за 1000 долара. Или "Родопски пейзаж" от 1940 г., масло върху платно, 59 х 50 см - продадена за 800 долара. Според закона продавачът трябва да издири наследниците и да им плати полагащата им се сума, а не те да го търсят чрез вишестоящи институции. Смея да твърдя, че след прословутия търг никакви проценти никому не са заплащани. Парадоксално е дори, че двете наследнички на един от най-големите майстори в българската живопис живеят от години в една и съща кооперация, в един и същи вход с един от тогавашните синдици на ПЧБ. И макар че почти всеки ден се срещат по стълбите и любезно се поздравяват, той изобщо не ги е уведомил за извършената продажба и за техните права.
- Ето как само един документ може да свидетелства за куп закононарушения. А откъде го имаш?
- Показа ми го внукът на Цанко Лавренов, който знаеше, че съм работила в тази банка.
- Добре де, възможно ли е да не е имало търг, след като са цитирани конкретни дати?
- Не познавам никой в София, който да е ходил на оглед или да е присъствал на търга. А кръгът на интересуващите се е достатъчно малък, за да пропускаме подобни събития. При подаване на сигнал до прокуратурата в началото на 1999 г. от страна на акционерите на ПЧБ, един от следователите беше получил отговор от синдиците, че търгът е бил в галерия "Витоша". В галерия "Витоша" е имало един единствен търг на банкова колекция. От средата на февруари до средата на март 1999 г. там бяха изложени картините на Балканбанк.
- Вероятно имаш наблюдания за продажбите на картини от други банки. Какво е положението там? Наскоро бе и тази на Елитбанк.
- Колекцията на Балканбанк трябваше да се търгува при закрити врати с базисна цена за всичките 192 произведения. Но тъй като до деня на продажбата не се регистрира официална заявка от купувач, синдиците предоставиха творбите на галерията за единични продажби в продължение на няколко месеца. Не всичко се е продало, но най-качествените произведения са намерили своите нови адреси и собственици. Подобен бе и случаят с търга на картини от Елитбанк в началото на март т.г. За първи път се извърши продажба изцяло в буквата и духа на закона. Търгът беше организиран и проведен от и в Агенцията за държавни вземания към Министерство на финансите. Огледът продължи няколко седмици, условията за участие в търга бяха публично обявени, включително чрез Интернет, наддаваше се за всяко произведение поотделно и голяма част бяха купени на достойни цени.
- Има ли и сега банки, които купуват произведения на изкуството?
- Доколкото имам информация (главно от галеристите в София), през последните няколко години нито една банка не е купила произведение за колекция. Вероятно оцелелите финансови институции са се поучили от опита на опарените техни колеги. А може би и просто нямат отношение към изкуството...

3 април 2001
Разговора води Диана Попова


Весела Христова-Радоева е завършила "Изкуствознание" в ХА през 1983 г. От 1991 до 1998 г. е съветник по художествените въпроси на Първа частна банка. От 1997 г. преподава "Художествен пазар и колекциониране" в Нов български университет. Член на Експертния съвет на СБХ.
Разговор с
Весела Христова-Радоева