Оплаквайки Факел
Сп. "Факел", изданието за съветска и антисъветска, руска и източноевропейска книжнина, едно от най-приличните издания сред културната периодика въобще, изпълни две десетилетия от появата на своята първа книжка.
Затова на 3 май т.г. в Чешкия културен център в София Георги Борисов, главен редактор на списанието, събра творци от различни изкуства на среща, "посветена не на това, което вече е минало, а на това, което предстои" на изданието.
Празникът беше тягостен, защото - по драматичните думи на Борисов - на "Факел" му предстои да спре "поради липса на средства или в търсенето на такива да се подчини на масовия вкус и неуправляемата пазарна стихия, която застрашава цялата ни култура". А сведени в числа, шестте книжки на "Факел" годишно изискват по 2000 долара на брой само за преводаческите и печатарските разходи. Пари, за които държавата нехае, а донорските фондации изчакват да минат изборите...
"Това са съдбоносни мигове. Гради се къща за цял живот. В такива мигове оцеляването на нацията и държавата е къде по-важно от оцеляването на едно списание. Съзнавам го и съм готов да го приема. Щом трябва "Факел" да спре - да спира, пък било и заради изтърканата липса на пари. Но като спре, поне да се чуе. Все някой ще чуе, сигурен съм. (...) Затова, мисля си, имам правото на един последен въпрос към днешните ни строители: като вдигнете къщата, кой утре и как ще живее в нея?", заяви пред аудиторията Борисов.
Прочувствената реч на главния редактор (която може да бъде приподписана от повечето издатели на културна периодика) разбираемо срещна съчувственото отношение на всички участници в срещата: Валери Петров, Катя Паскалева, Ицко Финци, Рашко Младенов, Илка Зафирова, Йордан Радичков, Рангел Вълчанов, Светлозар Игов, Руси Чанев, Валентин Ганев, Георги Чапкънов, Светлин Русев, Радой Ралин, Владимир Трендафилов, Кристин Димитрова, Георги Господинов, Амелия Личева и др.
Но върху приятелството на тези хора с "Факел" PR-акцията по спасението му хвърли някои едри сенки. Върху които се четяха следните въпроси:
- Дали присъствалите на срещата авторитетни фигури бяха използвани по предназначение; дали не бяха поканени, за да бъде предизвикан само медиен интерес към "Факел"? И с какво той би допринесъл за финансовото укрепване на изданието, когато и самият издател не изложи внятна, тоест нелирична стратегия за оцеляването му?
- Дали само липсата на журналисти на мероприятието принуди Максим Бехар като крайна мярка да ни призове да търсим сред познатите си бизнесмени, които да станат спонсори на изданието?
И на други въпроси от същия порядък следва да отговаря неподготвеният организатор на срещата Максим Бехар, който уми ръцете си с общи приказки за присъстващия в залата интелектуален елит на нацията.
Тези въпроси са много по-важни от обичайно екстравагантните предложения на Радой Ралин към билетите за футболните мачове да се прикрепяли купони, с които да се купувало списанието. И други подобни предложения бяха направени, докато част от участниците се чудеха защо ги занимават с толкова дребна сума...
Безрезултатността на срещата обаче не може да скрие факта, че смъртта на "Факел" дълбоко би засегнала българските читатели!

М.Б.