Ленд-арт

Преди време кралицата на пошлия вкус Доли Партън направи изказване, с което спечели доста неохотното ми уважение. Тя каза следното: "Излезе ми твърде скъпо да бъда евтина". Мога да харесам блудкавата екзотика на Арундхати Рой единствено с презумпцията, че е също толкова хладнокръвно прицелена в своята читателска ниша. Трийсет и осем годишната авторка на два киносценария позира като млада дебютантка, която писателства леко и природосъобразно. Тя твърди, че не е пренаписала нито ред от романа си; който не го харесвал, все едно не харесвал дишането й. Този аеробен подход лъха не само от свръхефективната й рекламна кампания, но и от всеки обилно фотосинтезиращ лист на книгата. Тук можете да намерите пълен каталог на романтичните клишета от класово (кастово) невъзможната любов до сблъсъка между неистовата природа и скованата от артрит и предразсъдъци цивилизация. И, естествено, невинно опуления детски поглед, застинал в ясното съзнание за собствената си умилителност. Той позволява хитроумни езикови "нововъведения" като писането на Важните думи с главни букви и задава ясния морален коректив на сюжета. Просто в случай, че някой се обърка.
Другият задължителен елемент от формулата "гола, безсрамна и млада" е скандалът и Рой добросъвестно залага доста излишни за сюжета епизоди, които да поразбунят духовете и да придадат нужния пикантен привкус на рекламата. В едно интервю тя бърза да съобщи колко съжалявала, че не научила навреме за повдигнатия от някакъв заблуден гражданин процес срещу нея, защото било далеч по-важно да се бори за свободата на словото в родната си Керала, отколкото да раздава автографи в западните книжарници. Впрочем тя е напълно права; западният читател обича да купува книги, които възмущават по-назадничавите му събратя.
Стратегията й се оказва повече от успешна, когато в чест на петдесетгодишнината от независимостта на Индия Рой получава наградата Букър, измествайки с накъдрения слог на своя не особено запомнящ се роман далеч по-интересни автори от най-многолюдния отбор на постколониалното писателство. През последните десетина години младата англоезична индийска литература се превърна в самостоятелна категория, поместила елегантния фотографски ракурс на Мукул Кесаван, постхипарската ирония на Ханиф Курейши и Гита Мехта или въртоглавата митология на Викрам Чандра. Пишещите на английски индийци вече имат своя престижна антология, а невръстни девойки с чичо в Делхи получават едногодишни стипендии, за да навестят субконтиненталните си корени и дай боже да произведат роман. Рой избира средното ниво, общото кратно, което открай време си е най-успешният път към масовия търговски успех. И майсторски намества индивидуалния си талант в подходящите традиции на екзотичния ленд-арт.

Зорница Димова





Aрундхати Рой.
Богът на дребните неща.

Превод от английски Леда Милева. Издателство Хемус.
София. 2001.