Виното: истина и литература
Навръх Гергьовден, на 5 и 6 май 2001 година, в рамките на традиционните Епископ-Константинови дни, в Шуменския университет се проведе международната научна конференция "Виното в етнокултурата и литературата", организирана от Факултета по хуманитарни науки.
Докладите бяха разпределени в две секции - "Виното в мита, етнокултурата, изкуството, практиката" и "Виното в литературата". Колкото и провокативно да звучи огласената тема, в много от участниците, както се разбра по-късно, тя бе породила предварителни опасения за спекулативност, за някакво възможно "олекване" или повърхностно заиграване с темата, използването й като претекст за домогване и достъп до обещаната в края на първия ден дегустация в прочутата със своя пелин винарска изба "Осмар". И това се случи, разбира се - организацията и на двете прояви беше перфектна! - в рамките на естетската наслада и неизбежните спорове в традиционния ни стил ("запазена марка") "българи от старо време". Всъщност, голямата част от присъстващите бяха подходили достатъчно сериозно, вглъбено и в докладите им освен убедителен аналитизъм и оригиналност на интерпретативния подход, нерядко прозвучаваха и открития както по темата, така и в перспективата на неочаквано сложните и неподозирани траектории на класически литературни текстове. Тъкмо една такава констатация не само оправдава конференцията, но и доказва категоричната необходимост от подобни прояви: докладите не просто се "засрещаха" в намеренията си, но в рамките на една свръхтема - виното - обговаряйки понякога едни и същи произведения, позовавайки се дори нерядко на едни и същи цитати, коментираха привидно съвпадащите места от съвсем различни ъгли, културософски модуси и семиосфери. Това придаде особена "обемност" на критическия дискурс, разночетенията се вместиха в едно твърде хармонично многогласие с неизбежна доминанта на българската литература и култура. Конференцията още веднъж препотвърди, този път през "теорията и практиката на виното", продуктивността и неизчерпаемостта на възрожденската епоха - време, когато се поставят основите на всички съвременни екзистенциални и културно-идентификационни проблеми. И дори намекна колко много задачи все още стоят пред нашата литературна наука в потребността от адекватно осмисляне на "най-българското време".
Диапазонът на конкретните теми се оказа доста широк. Като се започне от наблюдения върху мотива "вино" в библейския текст, което почти перифразира заглавието на доклада на Милена Кирова (СУ), в съвсем друга перспектива библейското вино бе обект на коментар от архимандрит Павел Стефанов (ШУ). За езическо-християнската контаминация на виното у Ботев, Каравелов, П.Р.Славейков, говориха Димитър Камбуров (СУ), Иван Радев (ВТУ), както и в по-антологичен аспект - от Възраждането до следосвобожденската епоха - Добрин Добрев (ШУ) "От "Пиян баща, убиец на децата си" до "жени и вино, вино и жени", Ноеми Стоичкова (СУ) "Вино и вина", Сава Василев (ВТУ) "Винена попара за непослушни ангели". Оригиналния доклад "Власт и вино" върху тоталитарната рецепция на виното и пиенето (трезвостта) изобщо представи Младен Енчев (ШУ). Специален акцент, съвсем естествено, се оказа и творчеството на Елин Пелин, разисквано като основна тема в текстовете на Ангел Тонов (ВТУ) и Елка Добрева (ШУ), а като отделни примери - в повечето останали доклади. Трябва да бъде отбелязан и още един доклад, посветен на български автор - "Виното и душата", представен от Николай Чернокожев (СУ), засягащ любопитния текстологичен и концептуален казус с трите редакции на П.П.Славейковата творба "Гроздоберци".
Проблемът за присъствието на виното в чуждите култури бе разгледан най-широко върху материал от руската култура, при това от староруския период до антиутопичните текстове на ХХ век. Тук могат да се посочат докладите на чуждестранните гости О.Трефилова (РАН) "Виното в културната традиция на Стара Рус", Л.Звонарьова (Москва) "Произволни трансформации на винените сюжети в творчеството на руските емигранти от третата вълна: от рицарската трапеза до духовния пир", както и на българските русисти Дечка Чавдарова (ШУ), Н.Черняева (Варна). Говори се за виното, но и за водката у Пушкин и Гогол (заедно с ракията единствените "пробиви" в темата за виното като нейни благодатни конотации).
В този смисъл (но не без състоялата се дегустация и консумация) Шуменската конференция убедително доказа прастарата максима, според която една от абсолютните истини несъмнено е във виното.

Людмил Димитров