Румяна Апостолова бе автор на вестник "Култура" от много години. На нея разчитахме в екстремни ситуации, защото реакциите й, щом се наложеше, можеха да бъдат и светкавични, но това не ги правеше прибързани и повърхностни. Умееше за кратко време да се добере до необходимата й информация, да достигне до обобщенията и да сподели своето мнение така, че то, макар и не всякога споделено да бъде разбрано, заради ясно очертаната му позиция. Румяна не натрапваше лично мнение, а рисуваше своята картина от факти. Когато поставяше под лупа събитието на момента, се стремеше да прогнозира и оценката му след време или да подскаже връзките му с миналото. Умееше да пребивава паралелно в различни светове. Това, че се потапяше надълбоко в процесите на творчеството, не й пречеше да следи в детайли протичащите процеси на повърхността - способност, която придаваше на изследователския й труд свежест, присъща на публицистиката, а на журналистическите й реакции - убедителност. Не позволи перото й да се изхаби от рутината. Подвластна й бе способността да бъде и довереник, и критик на музикантите.
Румяна Апостолова умеше да се бори, да бъде всеотдайна и слънчева. Притежаваше и редкия талант да бъде приятел. Още дълго сигурно ще мислим за нея като за верния сътрудник, който ей сега ще се появи с горещата дискета в ръка...
Сбогом, Руми!


Вестник Култура