Румяна Апостолова не е вече сред нас. Доскоро заедно развълнувано обсъждахме проблемите на днешния ден на българската музикална култура, статута на българския творец, музикалното възпитание на младите хора, часовете по музика в училището. Крояхме планове за образователни концерти, за срещи с композитори, споделяхме идеи, които трябваше да се превърнат в статии и книги. Бяхме сигурни, че тя ще ги напише с присъщото си талантливо и ярко перо, с вродения си усет към публицистиката, с отвоюваната авторска позиця, която винаги е имала в нелекия си път на музиколог - оперен драматург в Стара Загора, публицист, лектор, автор на книга-пътуване в света на операта и монография за Марин Големинов. Дневниците на този композитор, придружени от обширно въведение, написано от нея, видяха бял свят благодарение на нейната настоятелност и посветеност. Съвместната работа с Марин Големинов бе истински щастлива. Румяна Апостолова бе сред избраните, допуснати в неговия съкровен авторски свят. И получи от Маестрото искрено професионално уважение и благодарност. Съществуваше дълбока духовна връзка между него като композитор и нея като биограф. Тази творческа симбиоза остави своята незаличима следа в музикалната ни история.
Знаехме за коварната болест, знаехме, че може да се случи и най-лошото, но самата тя не допускаше да се говори за това. Раздялата с Румяна Апостолова - нашата прекрасна колежка, талантлива музиколожка, верен приятел на българските композитори е начало на ново общуване - чрез оживяващите спомени и написаните от нея страници, които сигурно и поколенията след нас ще препрочитат.

Секция Музиколози
и Съюз на българските композитори