С Румяна Апостолова се познавахме още от най-хубавите младежки години в Музикалното училище. И тя бе ученичка по цигулка на моя баща Трендафил Миланов. После Румяна се разви в друга насока и пътищата ни се пресичаха често. Като пълнокръвен музикант с чист и действен ум и темперамент, тя направи много за музикалната ни култура и възпитанието на младото поколение. Разви идеята за концертните лектории, адресирани към най-малките. В последната година изнесохме много концерти пред ученици от различни училища и гимназии в църквата "Света Параскева" с Бахова програма.
Преждевременната й кончина ме засегна дълбоко, скърбя за това, че я няма. Но се надявам, че ще имаме сили да продължим нейната идея за пробуждане на любов у децата към музикалното изкуство.
Прекланям се пред голямото й сърце, почтеност и доброта.


Стойка Миланова