Поетика на мъглата

Преди свободният свят се занимаваше с развиването на ноу-хау по всякакви въпроси, а ние тук - с това как се сади пиперо, по радиото. И ако друго си нямахме, се радвахме, че поне разполагаме с духовност. Сега, както знаем, параметрите на необходимото се промениха и радиото се окопа като един от последните бастиони и развъдници на духовността, със съответните модернизиращи припудряния на немощта й... от досадноватите излияния на "Христо Ботев" до свежата претенциозност на RFI (където понякога все пак нещо се случва - я в предаването за пътешествия "Гъливер" на Ясен Антов, я в "Книжните тигри" на Йордан Ефтимов). Донейде духовността, културата остана универсално оправдание и пълнеж за идейни паузи.
Как се говори за нея в радиото? Както и навсякъде другаде, но с количествено надмощие. Ето вкратце основните направления в жанра:
- Културалност (посвещавам тази дума, изведена от любимото за всякакви пишман умници нефелно прилагателно "културален", на онези, които дават мило и драго да рафинират мисълта си отвън навътре, но се сдобиват само с мускулна треска). Състои се в често съвсем нелепата употреба на чужди думи, в синтактично овъртолване и загадъчни замълчавания. Крепят я "концептуалност", "есклузивност", "континюитет" и "обговаряне" на профетичните инспирации.
- Епичност и елитност. Априорно се приема важността на обсъждащите и обсъжданото. Очевидната им непонятност се приравнява с херметичност.
- Нефункционалност. Артистизмът оправдава празноглавието, говорене заради самото говорене. Задъхващи се ентусиазми, озарения, преживявания, шаблони, активно експлоатиране на схемата "Какво е/беше вашето послание?" "Ами, благодаря ви за въпроса, много интересен/труден въпрос" и на "така" и "в смисъл, че" като междуметия.
- Фамилиарничене. Разговори на "ти" и свойски умалителни между гост и водещ, ялови игри на думи между просветено малцинство и профанско множество, "сподели с нас" и "каква е твоята визия?".
За да не теоретизирам нахалос, прослушвам за проба "В часа на синята мъгла" по "Дарик радио" и изпитвам тръпчивото удовлетворение да установя, че проектопоетиката ми работи (не случайно в това предаване може да се чуе, че "една уникалност се гради с абсолютно откровение", "всеки автор си има свой път" и "бяхте в "Часа на синята мъгла" с Райна Йотова, когато друго време и другаде няма"). По всички гореизброени схеми, централни теми на предаването са храмът, апокалипсисът, победата (водеща: "Какво е за вас личната победа в изкуството?" - интервюирана: "Победата за мен е светлина"), гостите са изтъкнати и изтъкващи се артисти, на които да лепнат въпроси от сорта на: "В откровенията ти за радостта увеличиха ли се боите?" и неестетични музикални пълнежи. (Асоциативната първосигналност на музикалния оформител достига величави измерения: косачи и гаучоси с кичов локален привкус разкъсват душата млада на Лили Иванова, изложбата "Откровение за радостта" на Долорес Дилова в "Крида арт" се връзва без колебание с потпури от "Ода на радостта", а на по-недосетливите се пуска "Хелоу, Доли".) Рени и Доли си приказват сладко по битийни и надбитийни въпроси ("Можеш ли да се откажеш от всичко, за да изпитваш до края на живота си радостта да рисуваш?") и куртоазничат без свян. Към края, в творчески раптус, водещата събира всичките си културалност, елитност, нефункционалност и интимничене ("снощи мислих за нашия разговор... провокирана от един стих на Иван Теофилов, написах нещо...") и довършва слушателя: "В лъчезарието на нещата със сладкия седнал поглед на човек, изпитал радост... животът от камък и вода, от плодове, кипариси и улични камъни... след Ботичели... роден от светъл ум и забравени стойности... когато, минавайки покрай боклука на всекидневното... мирисът на разцъфнали невени (с триумфално ударение на първата сричка, бел. авт.) и рози през май...". Излишно е да споменаваме, че тук моментално зазвучава нещо с много рози и амур на Едит Пиаф.

Нева Мичева





От въздуха
подхванато


Слушай, поетите със дипломи/се движат само сред растения - /чимшири езерни или акантуси - все с рядко чувани названия./Аз лично предпочитам черни пътища, завършващи с тревисти/ровове, където в локвите/наполовин пресъхнали, хлапетата ловят/изнурени змиорки (...)
Еудженио Монтале