Вторият ъгъл на квадрата
В края на миналата пролет в най-големия павилион на Ленфилм удряхя чукове и свистяхя пили: дърводелци и декоратори строяха руско имение. Студията е отвикнала от подобни интериори и "работни обеми", както е прието в подобни случаи да се казва. Не че снимачното пространство на Ленфилм е пустеело, ни най-малко. Но в последно време все по-често го обитават герои на сериали и музикални клипове в съответния антураж - бедничък или юначно-недодялан. А сега - разкошна двуетажна дворянска къща с анфилада от стаи, светла трапезария, салон и т.н. Ветераните от студийните цехове дори твърдяха, че толкова сериозни инженерно-технически задачи никой не им поставял от времето на класическите филми на Григорий Козинцев "Хамлет" и "Крал Лир". Оттогава са минали 30 години и Александър Сокуров е склонен да смята, че те все пак преувеличават. Но е много доволен от качеството на работата, изпълнена по негова поръчка от най-добрите ленфилмовски майстори.
Поръчката била да се възпроизведе вътрешното обзавеждане на онзи дом на Възвишенията, където Владимир Ленин е прекарал последните си, уединени и мъчителни години и е свършил земния си път. Вождът на световния пролетариат, основателят и прародителят, организаторът и вдъхновителят...
"За мен Ленин никога не е бил политическа фигура или поне не ме е интересувал като такава" - обяснява Сокуров, неотдавна завършил филма "Телец". Един дълъг летен ден на 1922 от един кратък живот - такива са координатите на историята, съчинена от драматурга Юрий Арабов. Почти всички интериори (с изключение на тези, които режисьорът смята за безсмислено да се възстановяват) са построени в павилион. За снимките на натурните епизоди екипът е извършил цяла експедиция из подмосковските Ленински възвишения. Мищунга е правен във Финландия. С всичките финансови проблеми, свързани с производството на филма - не най-евтиния, но и съвсем не толкова скъп, колкото изглежда на "картинка", се е натоварил Ленфилм. И режисьорът, естествено, е изключително благодарен на директора на студията Виктор Сергеев, който е и продуцент на филма.
От една страна, "Телец" се ражда като вътрешно развитие на темата от "Молох" - предишният филм на Сокуров, от друга - е още един етаж от "постройката" на автора по собствен "чертеж".
"Краят на един век и началото на друг - това е времето на модерна. Не само в стила, а и в житейската философия, в отношението към катастрофата, връхлетяла света. В крайна сметка на това бе посветен първият ми филм "Скръбно предчувствие" - своеобразен ескиз на епохата. И винаги ми се е искало да изразя собственото усещане за онова сгромолясване, което измени течението и качеството на времето. Не беше режисьорски каприз, не беше просто "искам" - към това ме тласна сериозна вътрешна потребност. Веднага стана ясно, че за тази тема един филм не е достатъчен. Мисля, че нямам правото, а и не съм в състояние, да принудя зрителя да се мъчи така, както се мъчи с петчасовия "ХХ век" на Бертолучи. Ето защо реших да преодолея този път с няколко крачки."
Първата крачка Сокуров съзнателно направи към исторически пресонаж, по отношение на когото би могъл да удържа известна дистанция. Това беше Хитлер в "Молох". Втората крачка е към персонаж, чието жизнено пространство е по-близко, по-разбираемо. Където можеш да влезеш, за да се приближиш плътно до този човек - Ленин, героят на "Телец". При това Сокуров се е приближил едва ли не буквално: като режисьор-оператор. "Решението ми беше продиктувано от производствена необходимост. Така се стекоха обстоятелствата. Нямам никакви операторски амбиции, разбира се."


- Отказът от "посредник" в лицето на оператора предизвика ли у вас нови, неизживени досега, професионални усещания?
- Бях готов за това, тъй като и преди съм снимал отделни епизоди, а и правя подробните репетиции, стоейки зад камерата. Тук дори не изчезна само "посредникът", а и каквото и да било напрежение между мен и актьорите. Навярно отстрани това е изглеждало странно - снимах, а в същото време изричах текста заедно с актьорите, подавах реплики, молех за уточнения. Абсолютно единен организъм.
- По колко дубъла можехте да си позволите?
- Не повече от два. Вярно, преснехме епизода на срещата с майката, но това бе прецедент. Зад гърба си нямам нищо - нито фондове, нито грантове, нито правителство. Само Виктор Сергеев с неговите изключително скромни студийни средства. Но пък на мен ми е необходимо да се самоограничавам. За пълноценното емоционално съществуване по време на снимки ми е необходимо да се концентрирам, а за това помагат и собствените ми твърди лимити: количеството пари, количеството снимачни дни, количеството дубли. При все, че "Телец" е архитектурно и технически по-сложен от "Молох". Оптически е по-сложен. В "Молох" съумяхме да използваме създадената от нас оптика само в три-четири кадъра: прилагането на тази система изискваше прекалено много време. А тук всичко беше готово предварително, успяхме да докараме огромни стъкла, филтри, специално разработени за този филм.
- Смятате ли и занапред да снимате самостоятелно?
- Във всеки случай нямам намерение да го превръщам в практика.

Сокуров не казва към кого ще направи третата крачка. Известно е само, че ще бъде още една историческа личност от миналия век. Мястото на действието не е Русия. А самата "крачка" ще бъде съпроводена с нахлуване в съзнанието и подсъзнанието на героя. Накрая, четвъртата, последната крачка има вече ясна цел - филм по "Фауст" на Гьоте и "Доктор Фаустус" на Томас Ман. "Трябва да се получи своеобразна серия от филми, които образуват... може би квадрат. Разбирам, че вървя по необичаен за киното път - някак си не е прието да работиш програмно. Но друг път за себе си не виждам."
Третата крачка се обмисля в детайли, вече минаха първите проби с грим. Вярно, началото на снимките е далече - преди това Сокуров иска да направи филма "Баща и син", който вече тръгва: някои не могат да си изчислят принудителното бездействие, но при него няма паузи. Филмът за Ленин е завършен току-що!
"Доколкото си спомням, той ми изглеждаше странна и тъжна фигура, споделя режисьорът. - Чувствах го като човек, смачкан от самия себе си. Споменаването на Ленин, изобщо на семейство Улянови, неизменно предизвикваше у мен усещане за неизмеримо нещастие. Питах се защо Мария Александровна, след присъдата на по-големия син Александър, участвал в покушение срещу царя, не е събрала децата си да им каже: "Скъпи мои, невъзможна е самата мисъл за убийство".


- Мислите ли, че ако се е състоял такъв разговор, той би преобърнал живота на по-малкия син?
- Несъмнено. Несъмнено! Тогава той е бил момче, гимназист. С гибелта на брат му се пречупва нещо важно в живота му. Това потвърждава и професионалното му фиаско като адвокат: известно е, че Владимир Улянов не е спечелил нито едно дело, претърпявайки поражение на юридическото поприще, за което се е готвил. И тези първи несполуки са били толкова съкрушителни, че той е започнал да си търси друго, по-перспективно пространство.
- Политическата дейност като компенсация за тези неуспехи?
- Убеден съм в това.

Впрочем политическата дейност има възможно най-отдалечено отношение към същността на филма, ако изобщо присъства. Избирайки за герой човек, опожарил своите дни и години в партийни схватки, Сокуров връща бита на ленинското съществуване. От всички идеи за преустройство на социалния свят за него сто пъти по-важна е репликата на сестрата, Мария Илична: "Спомни си, колко години не си бил на гроба на мама..." И режисьорът настоятелно моли изпълнителя на главната роля Леонид Мозговой: "Не четете нищо за Ленин-политика, това не е важно. Четете за това, как са преживявяли всекидневието си хората от XIX век, от какво се е състоял този потънал в миналото живот - неговите жестове, церемонии, вкус, аромат..."
Мозговой ми признава, че не е спазил обещанието и тайничко надниквал в "забранената" литература, откривайки разни интересни неща: "Той е бил много упорит, много досаден, когато трябвало да доказва своята правота. Четох, че веднъж Ленин срещнал на улицата някакъв меншевик, захванал с него спор и дълго не го пускал - в буквалния смисъл на думата - дърпал му копчето, докато не се изказал докрай... В този стремеж да се изкажеш има нещо жалко и едновременно с това - пронизително... Това после го използвах в епизода със Сталин".
Сталин във филма го няма - има Гостът. И Крупская я няма - има Съпругата. Мария Илинична е Сестрата. Главният герой също не се казва Ленин, а Болният. Сюжетът го заварва между два удара. Дясната половина на тялото вече бездейства, ръката виси. Болният трудно се придвижва без чужда помощ, която приема със зла обреченост. Сокуров през цялото време повтаря на актьора: "Не играйте болест, няма физическа болест".


- Как да няма, след като е преживял удар?
- Да, така е. Но той е силен човек, волята го влачи напред. Физическото неразположение е дълбоко вторично, то е необходимото ограничение, фонът, на който по-контрастно се проявява рисунъкът на волята. Изобщо за мен е принципно важно, че всичко се случва в момент, когато никой не може да каже категорично какво го очаква. Нито лекарите, никой.
- А нима не е обречен?
- Не, разбира се, че не е.

Мозговой е актьор от школата на Станиславски и, естествено, специално го интересува физическото състояние на човека, прекарал удар.

- Консултирахте ли се с лекари?
- С лекари не, но имам познат, който прекара инсулт, и съпругата му ми разказваше какви са усещанията му по време на болестта. При него например било увредено зрението: виждал наполовина и с двете очи, т.е. пъзелът не излизал. А за да види цялата картинка, е трябвало непрестанно да си върти главата. Изключително мъчително състояние, оттук и склонността към суицид. Но аз не играх физиология. Дори не изговарях ленинското "р" по време на снимки. Чак после, по време на озвучаването, го направих, но само загатнато.
- Никакви характерни жестове - като знаменитата ръка, размахана напред, или пръстите на жилетката?
- Ами жилетка така и нямаше - усмихва се Мозговой. - Военна куртка, рубашка...

Външният облик на Ленин е възпроизведен с особена прецизност по запазените изображения от 1922. Попитах Сокуров не му ли е минала мисълта за условен грим. "Не, никога - отвърна той твърдо. - Това не е по моите правила. Портретната прилика е само повод, за да постигна своята представа за типа човек, който живее във властта. Само повод! Но именно портретната прилика ми помага да формулирам по-точно своите представи." "Първата проба с грим правихме предпазливо, спомня си Мозговой. - Бояхме се - ами ако не докараме прилика? Но Сокуров погледна и каза: "Приличаш". А после добави: "Ако можехме и ролята, и филма да изпълним на равнището на грима..."
Някъде през лятото минавах по двора на Ленфилм и някой ме извика. Обърнах се: насреща ми бързаше усмихнат Ленин-Мозговой. Толкова невероятна беше приликата, че набързо приключих разговора - просто се ужасих. Все едно пред мен беше живият Илич, само че прекалено риж и луничав.
"Той и в живота е бил такъв, потвърждава актьорът, прощудирал заедно с режисьора тонове литература с ленински изображения. - Риж, та риж, и осеян с лунички. По лицето, по ръцете, навсякъде. Помните ли знаменития портрет, онзи, с високото чело - целият е туширан. А на портретите без ретуш луничките си личат. Когато проумееш това, изведнъж ти се променя усещането за човека, за характера му. Такова едно, не съвсем благо. Докато ме гримираха, отстоявах всяка луничка, а как иначе?"
За ленинския грим отивали по пет-шест часа дневно. После - седем-осем часа снимки. И така - няколко месеца. Изтощителна работа и в този смисъл авторите не отстъпват на своя герой.
Сокуров разсъждава на глас: "Той е живеел много бързо. Сталин живеел бавно и е направил това, което е направил. А Ленин е преживявал по няколко години в една. Успял е много да разруши, друго да извърши, но е имал къде-къде по-грандиозни амбиции... "Телец" не е случайно заглавие. Той така и не става възрастен човек, имал е представи за властта, за могъществото, но не е имал самата власт и самото могъщество.


- За какво мисли той, гледайки в небесата на финала?
- (Пауза.) За мен това е загадка. Не знам.

Premiere, февруари 2001
Дмитрий Савелиев


Дмитрий Савелиев е руски кинокритик, зам.-главен редактор на "Premiere"
За филма Телец
на Александър Сокуров



След успеха на "Молох" от Кан '99 (Награда за сценарий на Юрий Арабов и Марина Коренева), тази година руският режисьор Александър Сокуров ще участва в конкурса на най-престижния кинофорум в света с новия си филм "Телец", посветен на един от последните дни на Ленин.