Театрални празници -
Благоевград 2001
В тазгодишните театрални празници имаше по-малко празничност и много повече театър. Показаните спектакли бяха почти два пъти по-малко от миналата година, с количествен превес на софийските театри (вж. "Култура", бр. 18 от 11 май т. г.). Три от общо осемте представили се спектакъла бяха от извънстолични театри, а два от тези три - на театъра-домакин. "Хубавата Клара" от Райнер В. Фасбиндер (режисьор Гаро Ашикян) и "Пиеса - 27" от Алексей Слаповски (режисьори Петър Пейков и Албена Георгиева) са дебютни спектакли за своите режисьори, но заявяват категорично присъствието си сред имената на творци от ранга на Крикор Азарян и Младен Киселов. В оспорваната битка за наградата "за театрален дебют" спечели номинираният в четири категории за АСКЕЕР'2001 спектакъл "Пиеса - 27" на актьорския тандем Пейков-Георгиева. Третото представление от извънстоличен театър беше "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо с режисьор Мариус Куркински, реализирано в Драматичен театър "Н. О. Масалитинов", Пловдив. Този, иначе любопитен спектакъл остана встрани от интересите и на публиката, и на журито. Незнайно от кого обявен по афишите като "най-доброто режисьорско представление на Мариус Куркински", "Изкуството на комедията" доказа за пореден път, че истинският талант на неговия създател е актьорското изкуство, колкото и искрени и любопитни да са режисьорските му опити. Иначе казано, по-добре "най-лошия" моноспектакъл на актьора Мариус, отколкото "най-доброто" му режисьорско представление.
Фестивалният афиш беше лишен от официално свое мото, но много адекватно определение за всички представления би било:

Изкуството на актьора

Театралните празници се откриха със спектакъла на Народния театър "Контрабасът" от Патрик Зюскинд и се закриха с "Бая си на бълхите" от Боян Папазов в Театър "Българска армия" - две изключителни представления, които очертаха своеобразна рамка на фестивала с високите си актьорски постижения. Моноспектакълът по пиесата на Патрик Зюскинд беше като концерт за соло актьор-оркестър, а спектакълът по прекрасния текст на Боян Папазов беше като концерт за шест солисти - шест моноспектакъла под невероятната оркестрация и дирижиране на Крикор Азарян. Единодушно и безвъпросно професор Азарян спечели наградата за режисура. Трудната, "препъникамък" пиеса, дълбаеща в психологията на няколко социални типа и в духовните перипетии на няколко поколения прокълнати е като че ли специално написана именно за този режисьор. Това е много азаряновски текст, защото в него има и загадка, и хумор, и драма, и любимите етнически ескизи, отразени най-вече в езика на персонажите. Освен тези два рамкиращи с удивителните си актьорски изпълнения спектакли, благоевградската публика успя да види и двата медийни хита на Театър 199 "Есенна соната" и "Монолози за вагината". Двете много женски представления показаха, че заслужават създалия се около тях шум и реклама, нещо повече - надскачат ги. "Монолози за вагината" спечели наградата за женска роля, поделяйки я между трите удивителни Вяра Коларова, Снежина Петрова, Цветана Манева. Съвсем заслужено Снежина Петрова обра овациите за демонстрацията си на над 20 вида женски екстазни стенания.

Сонатата на Жорета

Призът за женска роля беше оспорван от великолепното изпълнение на Жорета Николова в ролята на Ева от "Есенна соната". Познатата ни от прекрасните си и разнотипни роли в спектаклите на Театрална работилница "Сфумато" в този спектакъл Жорета Николова има тежката задача да измине сложна психологическа парабола от разочарование, но и смирение, до грях и покаяние. Актрисата го прави с потресаващо майсторство. Дълбаенето в неясната и сложна психология на Ева е в центъра на режисьорския прочит на Младен Киселов. С лик на светица и с ангелска мекота на жестовете, с настръхнал от вълнение глас Жорета Николова е неузнаваема. Нейната Ева е не само лично постижение, а постижение за театъра ни въобще. Отдавна такъв дълбок и разтърстващ психологически сондаж не е правен по нашите сцени. Изчистен до минимум средства този преди всичко актьорски спектакъл, постига максимум резултат. В Благоевград препълненият салон се превърна в истински "салон за плач", пречистване и одухотворяване, от което хората явно имат нужда. В този спектакъл първа цигулка свири Жорета Николова (въпреки, както винаги добрата игра на Илка Зафирова, въпреки номинираната Йоана Буковска) и това е безспорно, защото от нейния първи тон зависи вярното звучене на цялото. Всички би трябвало да настройват инструментите си по нея. И бихме имали още прекрасни сонати...

Откритието на сезона - Пиеса - 27

Награденият на Празниците режисьорски дебют на тандема Петър Пейков-Албена Георгиева е безспорното откритие на сезона. Този непредвиден от авторите му успех е сериозен и заслужен. Печелившата формула е прекрасен и ясен текст, извличащ от хиляди банални ситуации на изневяра логиката на случването им, рафинирана в проста и гъвкава схема, плюс всеотдайна актьорска игра. От добрия текст на Алексей Слаповски двамата режисьори са направили адекватно добър спектакъл, може би дори по-добър и атрактивен, благодарение на актьорската си природа и опит. В ефектната сценографска среда (Петринел Гочев и Юлияна Войкова) - един геометричен черно-бял свят, клаустрофобичен (нисък бял таван от плат) и нестабилен (подпиращи колони от плат) - се разиграват поредица от срещи и раздели. Изградена е блестяща конструкция от отделните епизоди, в която се редуват актове и отзвуци заедно с оригинални звукови и предметни преходи. Жестовете и словото следват строго фиксиран ритъм и градация на темпото. Екипът е създал брилянтен сценичен език, концентриран, лишен от бъбривост и зареден с енергията на едно голямо желание - да се случи. Най-после.
Странно защо пред местна публика, в камерната зала на театъра, това представление мина малко вяло. Набрало самочувствие от софийските си гастроли, на фестивала то отстъпи по изпълнение и въздействие на другото местно представление - "Хубавата Клара".

И още един силен дебют

Спектакълът на Гаро Ашикян по прочутата пиеса на немския кинорежисьор Фасбиндер е направен по правилата на добре разказаната история. Ясно, последователно, исторично вярно. Сценографията и костюмите на Милена Пантелеева създават мрачен и потискащ бюргерски дом от началото на 19 век, в който се развихрят странни и загадъчни събития. Прочитът на младия режисьор е в полза на социалната обосновка на събитията в пиесата, които са по действителен случай, вместо на психологическата дисекция на персонажите и най-вече на главната виновничка за случилото се - Клара. Изпълнена от гост-актрисата - младата Христина Апостолова, Клара е набързо пораснало и омъжено дете, на чиито крехки рамене е легнало бремето на отблъскващ с несправедливостта си свят. Тази Клара е по немски студена и затворена в себе си, загадъчна и непредвидима, по детски играеща си с правилата на живота. В свят без ясни ценности и закони, в свят без любов и уважение, в свят без място за жената Клара еманципира своята наивност и се противопоставя на статуквото. Христина Апостолова играе не бунтарката, не ненаситната жена, не патологично справедливата, не Жената Клара. Тя е Клара - още дете. Този спектакъл разтърсва със социалната си жестокост и отблъсква със студената си атмосфера. Чрез избора си на текста, чрез авторската си музика и чрез професионалната си, адекватна на текста режисура Гаро Ашикян показва, че младите, които влизат в театъра, не са недорасли концептуалисти и експериментатори, а сериозни творци.

Непосилната лекота да си жури

Четиричленното тяло на журито неочаквано се разпадна в средата на фестивала. Темпераментната и болезнено откровена Аве Иванова бе сполетяна от неприятности, свързани със здравната реформа, в резултат на което се наложи незабавно да влезе в болница. Журито се лиши от едно ярко субективно мнение, което със сигурност щеше много да се бори с крайния резултат. Аве Иванова липсваше на всички работещи и участващи във фестивала с неподкупната си оценка и бунтарския си дух. Някак осиротяло, уважаемото жури се разпръсна от само себе си. Васил Михайлов не устоя на изкушението да дава безброй и безкрайни интервюта на млади журналистки - все от различна боя (на косата, де). Това малко го умори на финала и той като че ли без особен ентусиазъм излезе на сцената на официалното тържествено закриване, за да обяви половината от наградите. Другата половина огласи членът на журито Мария Касимова. Споровете около окончателните резултати изправиха журито пред няколко особени казуса. Единият от тях беше лишаването от право на глас на Васил Михайлов при оценяването на спектакъла "Бая си на бълхите" поради участието му в него. Спектакълът, обаче, пак си спечели заслуженото. Второто неудобство се състоеше в участието на Петринел Гочев и като член на журито, и като автор на една от най-атрактивните и интересни сценографии - тази от "Пиеса - 27". Въпреки че тази сценографска работа заслужаваше някакво внимание, тя не успя да се пребори, но и май не беше редно. Невена Белева единодушно беше отличена като автор на най-добрата сценография - тази от "Контрабасът". Мъдро и честно уважаемото жури успя да се измъкне от неудобствата и да отсъди максимално обективно.
Във финалните резултати имаше няколко изненади. Награда за авторска музика не бе присъдена. Нито един от трите спектакъла с авторска музика ("Хубавата Клара" - музика на Гаро Ашикян, "По-близо" - музика на Асен Аврамов, "Бая си на бълхите" - музика на Стефан Вълдобрев) не бе оценен в тази категория и това решение също беше единодушно. За никого това не беше особен прецедент, а логично и неминумо заключение. Музиката в спектаклите присъстваше повече като фон, атмосфера, но не и като неотменим, изграждащ внушения компонент. Като че ли това е тенденция не само в показаните заглавия, а въобще напоследък в театъра ни.
Голямата изненада беше наградата за мъжка роля, присъдена на Деян Донков за ролята му на Лазар в "Бая си на бълхите". Всички очаквания сочеха за безспорен претендент Валентин Ганев заради виртуозното му изпълнение в моноспектакъла "Контрабасът". Везните на нерешимата дилема явно са се наклонили в полза на младия армеец заради факта, че той убедително изпълнява една много различна от амплоато си роля.
Изненада беше и наградата за женска роля. Журито не успя да избере коя от трите актриси от "Монолози за вагината" заслужава приза, затова връчи колективна награда. Моите лични очаквания бяха насочени към Жорета Николова, която отново не беше оценена. Тя пък си спечели безспорната благодарност на публиката. За съжаление едно добро представление като "Хубавата Клара" не успя да се класира в нито една от категориите, а иначе получи втората по големина оценка от анкетата на публиката. Безспорният фаворит на зрителите с непоклатимата средна оценка 6.00 беше "Есенна соната", с което се доказа, че спектакълът не е само медиен хит.

Кремена Димитрова

Кремена Димитрова е завършила културология в СУ "Св. Кл. Охридски" и следва театрознание в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Сътрудничи на редица издания с рецензии, статии, интервюта. Като актриса участва в последния спектакъл на Стоян Камбарев "Три сестри" от Чехов в Театър "София".