Драги Георги,

Прочетох с вълнение твоята "Обезглавената монархия" в бр. 18 на любимия ни вестник. Поздравявам те за великолепния слог, както и за прецизната фактология - качества, които са отличавали всяка от многобройните ти публикации във в. "Култура", а и не само там през последните 14 години. Дълго мислих дали да не поспорим с теб по въпроса за интерпретацията на коректно изложените факти и документи в пространното ти съчинение. Вярвам, че подобна дискусия би била приятна и за двама ни, а може би и за читателската публика. Тя сигурно ще се състои в по-спокойни за Отечеството ни дни.
Все пак, не мога да си представя, че в нощта на Христовото Възкресение в Храм-паметник "Св. Александър Невски" не си изпитал, подобно на мен, поне част от вълнението, когато след 58 години един зад друг застанаха главата на Българската православна църква в лицето на Патриарх Максим и последният български цар в изгнание. Вярвам, че доброто ти сърце не може да не е трепнало в този исторически миг.
А дискусията предлагам да я отложим за летните месеци край Бургаското море.

13 май 2001


Твой Владо Бурилков.