Разговор с дами
Въпреки честите нападките на "Демокрация" срещу мен в отговор на позицията ми в радио-конфликта, може би заради папийонките или просто от християнска търпимост, изисканите възрастни дами, по които десетилетията комунизъм не са успели - от ботинките до снежнобялата коса с лек нюанс на синка - да оставят следа, продължават да ме спират на връщане от църква. Естествено, като че ли довършват случайно прекъснат разговор, подхвърлят по нещо за медиите или направо за политиката.
- Няма вече никакъв морал в политиката.
- Нещо конкретно ли имате предвид, госпожа?
- Обръщението на царя.
- Но той говореше за повече морал в политиката.
- Тъкмо заради това... На политиците трябва да им се забрани да използват думата "морал" и думата "истина".
- Кой би могъл да им забрани?
- ЦИК, отвърна жената и започна да се смее неочаквано жизнерадостно.
За да се изпълни желанието й, вероятно за председател на ЦИК трябваше да поканят Юлия Кръстева, защото тя, впрочем не само тя, твърдеше, че в политиката няма истина и морал, а само игра на истина и морал. Което би могло да значи, че Хелмут Кол, независимо дали е пълнил "черната каса" на партията си или не, си остава голям политик; че разпределението на политическата власт не може да се осъществи на базата на научно доказана истина или според десетте Божи заповеди; че когато започнеш много да говориш за истина и морал в политиката, значи просто не се справяш с играта на политика. А тя, като всяка игра пред публика, зависи от способността на действащите лица публично да о-лице-творяват лансираните идеи. Получава се нещо като "светогледна физиогномика": открийте приликите, например, между социалната държава и физиономията на Премянов, между свободата на словото и физиономията на Соколов, между информационното общество и физиономията на Празников...
Като оставим настрана социалистите, които еднакво трудно се справят и с идеите, и с лицата, царят и СДС по един симетричен начин си разделят дефицитите... Кобургготската физиономия на Симеончо, както го наричат бабите, безпогрешно вади от нафталина неосъществени желания, но по отношение на политическите си идеи продължава да се държи, като че ли е дал обет за мълчание. Въпросът е: на кого?
СДС от началото на прехода успя да защити "авторски права" върху идеите на демокрацията, но пък лицата му се разпадат като маски от папие-маше в проливен дъжд. И това се вижда не само отвън, но и отвътре: в началото процесът се наричаше "отлюспване", а напоследък се идентифицира с фрази като "хора, за които е най-добре да забравим". Въпросът е: от кого се очаква да забрави?
Една от прекрасните дами с ботинки и синка в косата ме пита:
- Кой е вашият избирателен район?
Отговарям.
- Имате късмет, защото в нашия листата на СДС води човек, за когото никога не бих гласувала.
- И няма да гласувате за СДС?
- Напротив, но ще си извадя бележка от комисията и ще замина при сестра ми.
Магрит е нарисувал дама, много по-млада, но също така изискана като моята събеседничка, която бавно язди нанякъде през гора, може би отива при сестра си. Сюрреалистът е създал оптическа измама: през ездачката и коня виждаш дърветата, а през дърветата - ездачката и коня. Когато политиците не се справят с играта на политика, възпитаните дами се чувстват задължени, вместо да избират, да играят на избори.

Георги Лозанов