Златни пръсти в Златния цикъл
В "Златния цикъл" на Симфоничния оркестър на Българското радио чухме и златната цигулка на Минчо Минчев. Големият майстор участва в една твърде нестандартната (отлично измислена!) програма на Милен Начев: между Полонез от "Евгений Онегин" и Манфред-симфония от Чайковски, Минчо Минчев изсвири (вместо някой от големите цигулкови концерти) три пиеси от Виенявски. Всъщност, знае се, че той е един от великолепните изпълнители на полския композитор. Блестящият Полонез и романтичната Легенда бяха пресъздадени с присъщите на цигуларя размах и виртуозност; кантилената му, изцяло в романтичен лад, напомни отново за умението му да създава емоционален тонус, да свързва и навързва тоновете, превръщайки ги в песен избликнала от душата и изсвирена - за душата.
Брилянтна фантазия върху теми от "Фауст" на Гуно демонстрира двете основни дарби на Минчо - златни пръсти и вътрешен усет за мелодия, ритъм и форма. А когато носиш в душата си и Аполоновата искра, тогава вече можеш да постигнеш истински откровения в изкуството. Интонациите на прочутите куплети на Мефистофел, от ариите на Фауст и Маргарита, цигуларят сплете като прекрасни венци за Гуно-Виенявски. Давам си сметка за пристрастието ми към Минчо Минчев, който винаги ми е харесвал с откритостта на афекта и с откровеното си вживяване в музиката, която свири.
Оркестърът, дирижиран от Милен Начев, се изяви ярко в тежката и сложна партитура на Манфред-симфония от Чайковски, инспирирана от Байрон. Милен Начев е органичен, темпераментен, но нито за момент не изпуска контрола над собствения си духовен полет, нито пък над оркестъра. Всичко е обмислено изградено, случайни неща няма, темпа и динамики са органично произлези от партитурата, чиито кодови знаци са преобразени в прекрасно звуково изживяване. Нищо не се жертва в полза на външни ефекти. Няма позьорство, нито пък излишна скромност. Именно тази уравновесеност, апликирана с искрена емоционалност и точно дозирани кулминации най-много ми допадна. Мисля, че това изпълнение на Манфред-симфония е чудесно художествено постижение както за Симфоничния оркестър на Българското радио, така и лично за Милен Начев, който без съмнение е встъпил в истинската зрялост на таланта си.

Боянка Арнаудова