Апокалипсис и любов
Изложбата на Николай Майсторов, открита на 2 май 2001 в галерия "Райко Алексиев", е посветена на темата "Апокалипсис".
Николай Майсторов не е първият, не ще бъде и последният, който слага в основата на творбите си текста на Откровението на евангелист Йоан. Обсебен от него, той му се посвещава с години. Непрестанното и напрегнато лично тълкуване на Апокалипсиса, неповлияно от богословски коментари, е въплътено в четири серии: рисунки, 23 графики с размер 50 х 70 см, 23 картини с размер 70 х 90 см, и две картини голям формат.
"Апокалипсисът" е тема, но не и сюжет в творбите на Майсторов. Наистина, всяка от тях има заглавие, което ни отпраща към определен откъс от свещения текст. Има и фигури, които намекват за картината, описвана от св.Йоан. Но това не са фигури-илюстрации, а символи, които ни водят в духовното пространство, постепенно създавано от Майсторов. Няма съмнение, че омагьосващата и атакуваща образност на Апокалипсиса е дала първичния тласък на творческия акт. Но тя е била толкова пъти премисляна, толкова пъти е преминавала през личността и художника Майсторов, че изключва всякаква илюстративност.
От години вече Майсторов е създал своя иконография - един фонд от образи, които интерпретира непрестанно. Цветът в картините му е основното средство за превръщане на формата в инструмент за общуване на ниво идейна абстрактност. Гамата е тъмна - цветът е умъртвен, за да се получи звук, дълбок и приглушен, с трагично въздействие. В тъмнината, в сумрачността се търси цветово богатство. Това шокира. Едва след време проникваме зад видимата едноцветност и откриваме деликатното присъствие на много отделни цветове.
В експозицията е представен един картон, свързан с изложбата в софийската градска галерия през 1998 г. Той се казва "Ангели (гл.2)". Срещу него, на централно място, е окончателният вариант на картината - "Ангели или поляната на извечната тишина". И композицията, и ярката цветност на картона отразяват импулсивността на първичния творчески момент. В окончателния вариант композицията е запазена, но нейното вълнение е уталожено. Както обикновено в картините на Майсторов, центърът на композицията е най-динамичен. Кубистичната комбинация на плоскостите, които изграждат сгънатите фигури, отново показва, че те не се възприемат като разказ, а като форми. Цветовете в картината са тъмни, организирани в гамата на кафените и зелените. Мекият оранж-брик изразява оптимизма на пътя, вън от който черното на тъмнината е като бездна.
Пространството в картините на Майсторов е разработено по дълбоко въздействащ начин. Преди всичко, колкото и да е голяма картината, пространството в нея като че не достига. Центърът на композицията е така динамично нагнетен, че изглежда като запечатан в мига, преди да разкъса рамките. Рисунките показват, че композициите в началото се виждат като взаимодействие на стереометрични фигури. Така "Господ Бог" от глава 4, разположен на трон над своето творение, е представен сред пресичащи се плоскости, които символизират пространствената и творческата безкрайност.
Смисълът на творбите е в размисъла за бога, за съществуването на човека в зависимост от бога. Всяка мазка в картините на Майсторов е заредена със силна психическа енергия, с вулканична емоция, която се простира от състраданието към човека до любовта към него.
Колоритът на Майсторов днес видимо се отличава от времето преди тридесет години. Той е потъмнял и неговото напрежение не е бунтарски цветно, а дълбинно клокочещо. В тази емоционална промяна обаче любовта е останала. Духовната сила и нейната живописна защита причисляват творбите на Майсторов към онова ниво от националното художествено наследство, което с времето започваме да наричаме "старите майстори".

Юлия Вълева