Радиобитките на хартия
Обърканата и направо казано, глупава битка за Българското национално радио, която месеци наред занимава обществото ни (и която извади на показ знайни и незнайни дотогава противоречия, неразбирания, непокрити с нищо претенции или обикновена простащина на участниците - организации и отделни лица), вече е на път да се пренесе в мочурището на забравата - там, където, уморени и отвратени, противниците водят ариергардни боеве. Безмислени боеве, защото битката е загубена за всички: предметът на спора вече не съществува, Българското национално радио е вече разсипано.
Последното традиционно средище на различаващи се мнения и възгледи трябваше да бъде сринато до терена на партийната тесногръдост. Нещо по-лошо - доверието в най-богатия, най-професионалния и затова най-реномирания източник на информация в страната бе сведено до доверието, с което се ползва някой второстепенен търговски радиоканал.
И както и да се развият оттук нататък нещата, Българското национално радио ще трябва да се съгражда наново. Преди това, обаче, е добре да се разбере как и защо се стигна дотук.
Да помогне за това разбиране си е поставил за задача сборникът "Радиото между властта и професионализма"*. В него са събрани документи около скандала - с амбицията читателят да може сам да си направи изводи за позициите на различните страни. Прекрасно намерение, защото и днес вече доста факти в развоя на събитията са забравени, а и да не са, краткото (по необходимост) осведомяване за тях по медиите не дава онази по-цялостна информация, която носи автентичният документ. Стратегически правилно намерение, защото този, по мое дълбоко убеждение, най-голям медиен скандал за всички времена в България, тепърва ще бъде изучаван и тълкуван през годините, а документите за него е добре да бъдат събрани днес - утре не се знае какво и къде ще бъде намерено...
В сборника има прелюбопитни документи. Като се започне с Решението на НСРТ да не избере генерален дирактор от първите кандидати (12.01.2001), мине се през предчувствието за надвисващото и предупрежденията на радиоработниците, през избора на Иван Бориславов (Решение на НСРТ и стенограма от представянето му пред медиите), през първите му интервюта в "Дарик" и "Свободна Европа" и се стигне до декларациите на протестиращите, до предложения от тях "Професионален кодекс на журналистите в радиото и телевизията", до размяната на заповеди-докладни-заповеди между протестиращите и Управителния съвет на БНР, до проектозакона на Димитър Луджев, Лютви Местан и Юнал Лютфи. И до заповедите за уволнение и исковите молби до Софийския районен съд на уволнените срещу уволнението... Документи, портретиращи както протестиращите, така и членовете на НСРТ и новото ръководство на радиото.
За съжаление, обаче, портретът на случилото се не е съвсем пълен. Задължително беше към събрания материал да бъдат прибавени концепциите на участвалите в "първия тур" за избор на директор на БНР, номинациите от обществените организации (включително стенограмата на сериозното обсъждане на необходимите качества на бъдещия директор в Българската медийна коалиция), както и стенограма на публичното (само)представяне на "номинираните" за "втория кръг", за да има база за оценка доколко е било основателно недоволството на журналистите на тогавашния, първи етап на протеста. Всички тези материали могат да бъдат намерени. Както лесно може да бъде намерена стенограма от срещата на протестиращи и управляващи при президента на Републиката, любопитна в много отношения.
Забележки могат да бъдат изказани и към композицията на изданието, която, въпреки претенциите за прегледност, не позволява документите да бъдат бързо и лесно намерени, ситуирани хронологически и съпоставени. Сериозен пропуск за сборника е липсата в него на реакциите на "хартиените медии". Възможно е обемът на работа да е смутил авторите, но ясната и недвусмилена позиция, заета от българския печат, в сборника липсва. Тоест, отсъства както четлива хронология, така и пълно досие на конфликта.
И все пак - самото му присъствие е важно за всички, които искат да разберат какво, защо и как е станало и става в Българското национално радио.

Христо Буцев

*"Радиото - между властта и професионализма", сборник с документи - стенограми, протоколи, декларации, заповеди, законопроект за радиото и телевизията, статии и интервюта, обхващащ периода на кризата в Българското национално радио от 4 декември 2000 г. до 3 май 2001 г. Издание на Български хелзинкски комитет, София, 2001, редактори Юлиана Методиева, Росица Стойкова, цена 3, 90 лв.