Изкуството на Вера Недкова - класично и модерно
Като едно от значимите събития през тази година се очертава ретроспективната изложба, посветена на "голямата" Вера Недкова (1908 - 1996) в залите на Националната художествена галерия. Подготвяна от дълго време (за да покаже завещаното от художничката на държавата в лицето на НХГ), тази изложба отбелязва и петгодишнината от смъртта й.
Като факт изкуството на Вера Недкова принадлежи към времето, в което е създадено, но неговото значение и излъчване се простира далеч извън границите на дадения исторически момент. Показваните в ОХИ нейни картини винаги са били носител на новото - и като отношение, и като израз. Тя е уникален художник-медиатор - винаги е търсела и се е интересувала от новостите. Изкуството й е било отправна точка за търсенията на художници от по-младото поколение във времето преди "граничната 89-та". И днес работите й в експозицията звучат "модерно".
Определен интерес представляват по-ранните и по-малко познати произведения - тези, които Вера Недкова прави непосредствено след обучението си във Виена (1924-1930). Това са може би нейните най-лирични творби, близки до изразителността на символизма. През този период художничката прекарва девет месеца във Флоренция, като се опитва да се дистанцира от наученото във Виенската академия. Пътуването в Италия е свързано с определен интерес към изкуството на проторенесанса. Монументалната сила и аскетичния колорит на Джото, Дучо, Мазачо или "художниците примитивисти" (както самата тя ги нарича) откриваме в работите й, правени по това време. Това са най-често портрети, фигурални композиции и пейзажи, които интригуват с дълбоко заложения психологизъм, издаващ силно чувствителен и лесно нараним човек. Портрети Вера Недкова прави най-много през този ранен период (като изключим многобройните по-късни автопортрети). Както разкрива самата художничка, тя не рисува непосредствено от натурата, а по впечатления. Това й позволява да сътвори един събирателен образ с не толкова външна прилика, колкото душевно подплатен ("Портрет на полякиня", "Момиче с камелия" и др.).
Друго, което тя взима от "примитивистите", е усещането за непосредственост в композицията - рядко центрира образите, но винаги постига внушение за уравновесеност. Средата придава убедително, макар и да не търси конкретна връзка с реалността.
Вера Недкова се завръща в България през 1934 г. Срещата й със силния емоционален заряд на родната земя е основна причина за промените, които настъпват по отношение на колорита и начина на работа. Завръщането й е свързано със запознанстото й с Кирил Цонев, организирането на първата й самостоятелна изложба в България и включването в най-прогресивното за времето си Дружество на новите художници. В работите от този период можем да открием очевидна връзка с изкуството на Кирил Цонев - и като колорит, и като композиране. Много скоро влиянията са изместени от собствен и трайно развит във времето начин на работа. В него е заложено експресивното начало и максимално изразителния колорит, базиран най-често на силната комбинация от зелено и червено.

                    Вера Недкова, Стадо, 1936

След 1944 г. Вера Недкова успява да запази своята независимост, като работи дълго време (1946-1961) в реставрационното ателие на Народния археологически музей (специализирала е реставрация във Виена). Срещата с нашето старо изкуство не е могла да не й окаже влияние. Цветовете стават по-дълбоки и по-наситени, носят магнетичното излъчване на средновековните икони. Експресията на късните й работи (от 70-те и 80-те) може да се види в многобройните пейзажи и натюрморти.
Изложбата ни дава възможност да видим всички периоди в творчеството на художничката, а също и не по-малко значителните й рисунки - непосредствена реакция на всичко, което я вълнува. Вера Недкова никога не е изневерявала на стила си, нито е правила компромиси с възгледите си. В нейното зряло изкуство се срещат българските традиции и световните художествени ценности. Силата, в която класичното и модерното бележат своята брилянтна симбиоза, със сигурност ще продължава да вълнува и бъдещите поколения.

Светла Петкова