Напред, френско кино!
Франсоа Озон - режисьор, сценарист и актьор, в момента е най-коментираният филмов автор във Франция. За своите 33 години е заснел 4 игрални и 14 късометражни филма. Известен е като хулигана на днешното френско кино, но в новия му филм "Под пясъка" изобщо няма място за ирония. По време на безметежна съпружеска почивка Жан (Бруно Кремер) изчезва в морето. Този инцидент, забулен в тайнство, променя живота на Мари (Шарлот Рамплинг). Не е за вярване, че това е филм на Озон - всичко, което се случва на екрана, е тежко, безжалостно, сериозно. Още по-любопитно е, че в "Под пясъка" се събират едни от най-славните фигури на две поколения - иконата на интелектуалното кино от 70-те Шарлот Рамплинг и предизвикателят на 90-те Франсоа Озон.

Франсоа Озон:
Можех да стана престъпник

- В едно интервю казвате, че сте получил традиционно католическо образование и като дете често сте се бунтувал срещу родителите си. В какво се изразяваше този бунт?
- Все повтарях: "Веднъж да стана на 18 и изчезвам!" Ние бяхме четири деца, и от мен, като най-голям, изискваха да служа за пример на останалите. Изобщо не можех да търпя подобна роля и постоянно нагазвах лука - нещо, недопустимо за батко. Веднъж без малко да ме изключат, тъй като с приятели едва не изгорихме училището. Наистина бях трудно дете. Влязох в правия път благодарение на филмите.
- Сега, когато сте много известен, родителите ви доволни ли са?
- О, и още как! Казват ми: колко е хубаво, че всичките тези ужасии си ги натикал във филмите си, вместо в реалния живот.
- Католиците са ви заразили с чувството за грях - наистина е невъзможно да си представим нито един от вашите филми без този мотив. Сега навярно сте доволен, че са ви възпитали така строго?
- Разбира се. Католическото възпитание за мен не беше тегоба, напротив - чрез него ми се разкри особена култура. Ако се бях родил двадесет години по-рано, вероятно щях да имам доста проблеми - тогава католицизмът е бил къде-къде по-авторитарен. Родителите ми не ме напътстваха: прави това, не прави онова. Те ми казваха: това е култура, трябва да я изучаваш. След като проумях католическите правила, аз тутакси се заинтересувах от всичко, което им противоречи. Знанието на нормата ми помогна да се приближа към нейната противоположност. Още в детството си бях наясно, че главните проповедници на морала едва ли следват правилата, на които ни учат. Познавах един духовник - в никакъв случай не можеше да се нарече праведник...
- Сега буржоазен живот ли водите, или сте си старият немирник?
- Моите родители все пак не са богати буржоа - преподаватели са. Те ми внушиха интереса към литературата, киното... Просто смятаха, че в изкуството може да се прави всичко, за разлика от живота, където не бива да се убиват хора. Когато като малък четях разни екстремистки книги, майка ми и баща ми не се държаха като цензори, не се страхуваха, че ще стана терорист. А може би точно това ме е спасило? Нищо чудно в противен случай да бях станал чудовищен престъпник и сега да съм в затвора.
- Какво се случи през последните три години, та ви се прииска да заснемете филма "Под пясъка", безкрайно далечен от веселото хулиганство на "Sitcom"?
- Истината е, че и преди съм правил сериозни филми: например, по време на снимките на късометражния трилър "Погледнете морето" (1997) изпитвах силното влияние на Бергман. Доста преживях през тези три години - и ето че дойде зрелостта. Но не мисля, че съм се разделил с хулигана в мен. Просто когато пристъпвам към следващия проект, все ми се иска да направя нещо по-различно. Почти всичките ми филми са за възмъжаването, за придобиването на житейски опит, за сексуалното пробуждане, а "Под пясъка" разказва за петдесетгодишна жена с бурно минало. Това вероятно шокира. Но мога да ви успокоя - следващият ми проект ще бъде комедия в духа на "Sitcom".
- Разкажете по-подробно за работата си с Шарлот Рамплинг. Вероятно сте я поканил, защото харесвате "Нощният портиер"...
- Не, не, всичко е доста по-просто. Исках да снимам изключително красива жена в петдесетте, готова на риска да изиграе героиня, която е наясно с възрастта си. А във Франция всички преживяват някаква "натрапчива младост" - актрисите си правят пластични операции, искат на 50 да изглеждат като на 30. Рамплинг е прекрасна с всичките си бръчки. Възхищавам се от актьорската й съдба: Шарлот е играла при Уди Алън, Нагиса Ошима, Висконти... Беше ми интересно да взема актриса с имидж на бляскава звезда, но да я покажа далеч по-битова и човечна.
- Независимо че Рамплинг не си е правила пластични операции, тялото й изглежда не по-зле отпреди 25 години. Трудно ли ви беше да снимате еротичните сцени с нея?
- Мисля, че ми вярваше. Освен това в кадър не се вижда нищо особено. Още в самото начало й обещах, че ще направя всичко възможно, за да изглежда прекрасна. Когато я гледаш на плажа по бански, разбираш, че по света са рядкост жените на нейната възраст с такова тяло. Исках да изглежда сексуално привлекателна. И цялата ни снимачна група, между другото - твърде млада, беше очарована от Шарлот.
- Не се ли страхувате, че с този филм ще излъжете очакванията на своите фенове?
- Ако ме обичат истински, ще приемат и "Под пясъка". От публиката очаквам отвореност на ума и духа, готовност да приеме непривичното. Обичам да изненадвам и да предизвиквам, т.е. да правя така, че зрителят, тръгнал да гледа едно, да види на екрана съвсем друго.
- Сюжета на "Криминални любовници" (1999) сте взел от пресата. Завръзката на "Под пясъка" също напомня реална случка.
- Историята действително е свързана с епизод от детството ми. С родителите ни летувахме в Югозападна Франция, в Ланд, където морето е много опасно. Всеки ден наблюдавахме на плажа семейна двойка холандци. И ето че веднъж мъжът отиде да плува и повече не се върна. Навярно се е удавил. Видях как жената - беше на около 50 - избяга с вещите на съпруга си. После над морето кръжеше вертолет, холандците го търсеха, но тялото беше изчезнало. С брат ми и сестра ми бяхме потресени, престанахме да влизаме в морето, това произшествие се превърна за нас в травма. Чудех се какво ли е станало с тази жена. Дали се е върнала в Холандия? Намерили ли са тялото на мъжа й? Какво е изпитвала, когато го е видяла? Постоянно се връщах към тази история и във филма се опитах да си представя какво се случва по-нататък.
- Изглежда обичате да четете криминалната хроника.
- Да, понякога реалността е по-невероятна от художествената измислица. Когато не се отнасят до теб, можеш и да се посмееш с тези истории, колкото и да са драматични.
- Случвало ли ви се е да четете в таблоидите за себе си?
- Не. Във Франция уважават частния живот. Хората се интересуват от самите филми, за разлика от Щатите. У нас има много киномани. А по принцип публиката повече се интересува от актьорите, отколкото от режисьорите. Има актриси, спечелили пари от спечелени дела срещу таблоиди. Например Изабел Аджани дълго време не се снимаше, но не преставаха да пишат за нея всякакви глупости: ту имаше СПИН, ту пък нещо друго. В крайна сметка тя осъди жълтата преса за доста големи пари.
- Щом не се снима дълго, Аджани все пак трябва да поддържа интереса към себе си.
- Да, но журналистите отидоха твърде далече. Какво да се прави, това са медиите - публиката открай време обича да наднича.

сп. Premiere, февруари 2001
Разговора води Александър Кулиш

Александър Кулиш е руски кинокритик, главен редактор на "Premiere".

Шарлот Рамплинг:
Всяка възраст е нов етап

- Някои сравняват "Под пясъка" с "Приключението" на Антониони, където по време на разходка с яхта изчезва жена. Какво ви привлече в този сходен сюжет и в режисьора Озон?
- Навремето "Приключението" предизвика буря на фестивала в Кан. Антониони откри нов език, нов начин на снимане, на разказване. Дали Озон прилича на него? Има нещо общо - в пластиката, в развитието на фабулата... Всъщност в неговия филм, както и в "Приключението", не се случва нищо.
- Трудно ли ви беше? Вие играете почти сама или по-точно - с въображаем партньор.
- Дали ми е било трудно? И да, и не. По време на целия филм се намирам в състояние на вътрешен диалог. Това е нормална професионална задача за опитна актриса като мен.
- Как се срещнахте с Лукино Висконти?
- Той търсеше из цял свят актьори за "Залезът на боговете". По това време вече се бях снимала в няколко английски филма, включително и в "Подходът... и как ще го придобием" на Ричард Лестър, носител на "Златна палма" '65. Висконти ме бил гледал някъде. "Залезът на боговете" е истински европейски филм. По време на снимки всеки говореше на своя език, а после репликите бяха дублирани на английски. Тогава италианското кино беше доста мощно и подобна вавилонска смесица не смущаваше никого.
- "Нощният портиер" е следващият ви фундаментален филм. Как се отнасяте днес към работата си в него?
- Непрестанно ме питат за "Нощният портиер", до ден-днешен го коментират. Следователно, той има някакво значение. Не се наемам сега да го тълкувам. Но е факт, че предизвика интерес дори в най-екзотичните, отдалечени от Европа страни. В "Нощният портиер" са заложени много пластове и всяко време, всяка култура открива по нещо за себе си.
- Познавам се добре с Лилиана Кавани. Създала е много филми, ала "Нощният портиер" е най-големият й успех.
- Щом я познавате, по-добре си поговорете с нея. Не обичам да обсъждам колеги в тяхно отсъствие.
- Тогава може би ще разкажете за Дърк Богард, който, уви, вече не е между нас.
- Трудно ми е да говоря за нашите отношения. Ще ви призная само, че Дърк беше един от най-близките ми приятели. Именно той ме заведе при Кавани. И настояваше точно мен да снима в "Нощният портиер".
- Защо според вас днес в света доминират англоезичните филми? Защо гледаме толкова малко добри френски филми и почти никакви - италиански?
- В Италия абсолютно доброволно се предадоха на американците. Що се отнася до Франция, не съм съгласна с вас - има много качествени филми. Бедата е, че никой не ги знае. Затова е толкова важна дейността на фирмата Unifrance, която пропагандира френското кино в чужбина. В Англия например не се снимат толкова филми, но появят ли се един-два - хоп, веднага са на топа, вероятно заради езика. Впрочем със същия успех мога да ви попитам: къде е руското кино, защо изчезна?
- Запозната ли сте с последните руски филми?
- Не бих казала. Спомням си само "Изпепелени от слънцето" и "Такси блус". За да бъда информирана, трябва да ходя по фестивали, а това ми е невъзможно.
- Да се върнем към италианците. Наскоро все пак им се случи да създадат световен хит - "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. Гледала ли сте го? И ако да, какво е мнението ви за него? Това ми е особено интересно - "Нощният портиер" е жалонен филм в интерпретацията на темата за концлагерите, а ето че сега в такъв се превърна и "Животът е прекрасен". Разликата е, че Кавани е снимала трагедия, а Бенини - комедия...
- Гледах "Животът е прекрасен" два пъти. Първия път ми стана криво. Когато го видях повторно, си помислих - какво пък, и такъв поглед е възможен...
- Влязохте в киното, когато се променяше представата за екранната женственост, при това с вашето активно участие, както и на Джейн Бъркин и на още няколко млади актриси. Промени ли се нещо за вас самите? По-лесно ли стана за актрисите да се изразяват или това все още зависи от външните обстоятелства, от мъжките партньори?
- Да, в някакъв смисъл е по-леко. В съвременния свят табутата са по-малко. Обаче свободата невинаги ми дава отговор на въпроса как да постъпвам. Когато всичко е позволено, изниква проблемът за идентификацията: къде съм аз в целия този хаос? - Освен Мари в "Под пясъка" на Озон, вие напоследък се снимахте като Раневска в гръцкия филм "Вишнева градина" на Майкъл Какоянис (вж. "Култура", бр. 24 от 2000), в норвежкия "Абърдийн" на Ханс Петер Моланд, в американския "Знаци и чудеса" на Джонатан Носитър. Означава ли това, че сте започнала нов етап от кариерата си?
- Да, в някакъв смисъл. Всяка възраст е нов етап.
- Кой от големите режисьори, с които сте работила, е оставил важна следа в живота ви?
- Нагиса Ошима, Алън Паркър, Уди Алън, Патрис Шеро, Кавани, Жак Дере...

Premiere, февруари 2001
Разговаря Андрей Плахов

Андрей Плахов е руски кинокритик, филмов наблюдател на в. "Коммерсант", зам.-председател на ФИПРЕССИ.