Доминираща държава = доминиращ език
- Професор Катеринов, още от студентските години сте известен с пословичната си работоспособност. Същевременно се твърди, че българите са особено талантливи в изучаването на чужди езици. Има ли всичко това нещо общо с големите ви професионални достижения, както и с обстоятелството, че именно вие създадохте методологията за преподаване на италиански език за чужденци?
- Няма нищо общо: талантът и наклонностите са добре дошли, ако ги има. Но за да успее човек да направи нещо, са необходими много труд и упоритост. Българите и славянските народи имаха голям успех в усвояването на чуждите езици, особено в недалечното минало, главно заради това, че бяха силно мотивирани да опознаят нови култури, нови страни.
- Ще ви задам въпрос, изискващ отговор без излишна скромност: смятам, че до вашата поява нямаше истинска методология за преподаване на италиански език за чужденци.
- Вярно е, аз на практика създадох тази методология в началото на 70-те г. и моята работна група я постави на научна основа, при това не само нея, а и политиката на италианската държава относно италинския език. Благодарение на бившия посланик в София - г-н Монтедземоло, който по онова време оглавяваше Генералната дирекция за научно, културно и техническо сътрудничество, на министър Ратцембергер и други хора това изоставане беше преодоляно и оттогава, вече от 25 г. и повече, обикаляме света да разпространяваме тази дидактика, която не отстъпва по нищо на дидактиката на други езици. До този момент италианците проявяваха интерес към методологията на чуждоезиковото обучение преди всичко по френски, английски, а също така и немски език. Както вече казах и другаде, никога няма да ми бъде простено това, че името ми започва с "К" (бел.: в италианския език тази буква не съществува) и завършва с окончанието "ов", но това са подробности: важното беше да се направи това, което беше направено.
- Значи е вярно все пак, че човек не може да е пророк в собственото си село? Когато обясняваме на нашите ученици, че прочутият учебник, над който се трудят, е създаден от българин в Италия, те недоумямат, че българин е могъл да направи толкова много за разпространяването на един чужд език по света.
- ... и не съм направил нищо за разпространението на българския език. И не съм направил нищо също така за италианския език, който да се преподава на българите. Затова имам дълг към България, един дълг, който се надявам да мога да изплатя колкото е възможно по-скоро. Нещо повече, сега ми бяха направени интересни предложения в това отношение и смятам да се захвана за работа.
- В България е в ход реформа на образованието и се изготвиха и се изготвят нови учебни програми.
- И то в съответствие с европейските програми, които предвиждат изучаването на всички езици на общността. Духът на програмата "Сократес", в чието разработване съм участвал и аз, се състои в това, че всяка страна-членка на Общността има правото-задължение да изучава всички езици на всички страни-членки на Европейската общност и да може да обучава на своя език хората в другите страни. Това е свободата на движението на хората и на идеите, изразявани чрез езика.
- Смятате ли, че това взаимно опознаване на езици и култури трябва да се осъществява чрез класически подход, например с изучаване на литературата, като се започне от Данте, Петрарка и т.н.?
- Ако тя се изучава, би било добре, но това не е задължително... Езици на културата днес вече не съществуват, всеки език, който става език на културата, се превръща автоматически в мъртъв език. Латинският език е един мъртъв език. Старогръцкият също. Език, който се изучава не заради работата, а заради културата, се превръща в мъртъв; а италианският е един твърде жив език на страна, която произвежда и която е сред най-развитите индустриални страни в света. Де Гол казваше: "В страна като например Аржентина аз изнасям месо, като внасям език, защото там, където достига езикът, достигат и продуктите и вкусовете на нацията, която говори този език".
- Вие силно допринасяте за разпространението на италианския език посредством прочутия си учебник, който е може би най-използваният в света. Има ли друг, толкова разпространен учебник по италиански език, като вашият?
- За сега още не. Но не съм написал само един учебник, те са няколко, защото изискванията са различни. Затова, когато пиша следващия, аз съвсем не отричам първия, просто се обръщам към друг вид публика, с друг вид методология. Тоест, моето разсъждение се гради върху това кой е ползвателят на тези учебни помагала. Тук именно се крие тайната на успеха: не да напишеш един учебник, което само по себе си е много похвално, а да напишеш 5-6 учебника.
- Значи ли това, че сам по себе си един универсален учебник по език е невъзможен?
- Това вече е друг въпрос. Беше създаден есперанто, но той бе използван с идеологически цели - за разпространението на една идеология. Не съществува универсален език. В случай, че успеем да се сдобием с език като есперанто, или в случай, че есперанто се превърне в универсален език, не по-късно от една година след това бихме имали вече български есперанто, италиански есперанто, френски есперанто, английски есперанто, англо-американски есперанто... Защото езикът е тясно свързан с живия живот на народа, който го говори, с културата в социо-антропологически аспект, тъй като езикът преповтаря умствените нагласи на онези, които я създават; той не може да бъде никога еднакъв за всички, понеже народите не могат да бъдат еднакви.
- Как оценявате тогава толкова масовото разпространение днес на английския език?
- Както винаги: като език, който се говори от доминиращия народ. Преди Втората световна война френският език беше най-важният. Сега е английският, тъй като народът или народите, които го говорят, са доминиращите икономически и политически в света.
- Следователно той не е език, който ще остане универсален.
- Не, ще бъде такъв, докато Америка е най-развитата, най-силната, най-представителната икономически на нашата планета. След това неговото място ще заеме езикът на страната, която ще дойде на мястото на Америка. Така е било и с латинския, и със старогръцкия. Така ще бъде винаги. Както стана с руския език например. Той отпадна след 1991 - 92 г., когато се разпадна Съветският Съюз и руският престана да бъде езикът на един от двата световни блока; той стана просто един от многото чужди езици.
- Да приемаме ли следователно всички тези промени без носталгия?
- Да приемаме или не, не зависи от нас. Това са обективни закони, които никой не може да промени. Има закони, подлежащи на промяна: например може да се реши да се отмени смъртното наказание. Но не може да се реши да се обяви друг, а не английският, за най-важният език. Или пък да се реши да се премахне информатиката, тъй като според някого тя е вредна за физическото и психическо развитие на човека. Това са обективни закони, които не зависят от волята на човека.
- В този контекст как оценявате курсът за усъвършенстване на учителите по италиански, който се проведе в края на ноември 2000 г. тук, в София, и който се опитва да проправя път на по-нататъшното утвърждаване на обучението по този език в България?
- За мен този курс е втори; и през 1995 г. италианското правителство организира подобен курс и тогава също бях командирован, както и сега, от италианското Министерство на външните работи. Това са инициативи, които проправят пътя към едно по-широко изучаване на въпросите. Третият курс ще бъде още по-широк и оперативен. Най-вече оперативен. Под оперативен се разбира курс, по време на който всички участници, вместо да седят от сутрин до вечер да слушат онова, което биха им казали докладчиците, участват, по групи или колективно, в разработването на проекти преди, по време, а също и след срещата, курса, семинара или както още искате да го наречем.
- А как ви се сториха българските преподаватели по италиански език, тъй като в случая те са централна фигура?
- В сравнение с други страни, задоволително. Това, което намирам за недостатъчно, е хардуера, тоест техническите средства. Вече 25 години обикалям света и за първи път тук ми се случи да не видя нито една светеща дъска, да нямам на разположение такава. А това е от съществено значение, защото донесох 200 илюстрации за прожекция и не можах да направя нищо. Не видях прожектор за компютъра и следователно трябваше да си донеса мой. Тоест, необходимо е известно събуждане и в това отношение, трябва да се снабдят различните институти, асоциации, организации, факултети с подходящите средства, за да бъдат на висотата на изискванията. Това вече е престанало да бъде мечта в Африка, но истината е, че в България още не е пристигнало. Много съжалявам, че нещата стоят така.
- Затова пък вие оставихте голямо дарение от книжни носители на катедрата по италиански език към Университета. Смятате ли, че обменът на ниво преподаватели и методика между италианските и българските средни и висши учебни заведения е на необходимата висота?
- Вижте, в случая е много важна мотивацията. Българската страна е мотивирана, тъй като италианският много се изучава в България; не е така обаче с българския език в Италия. Италианците, изучаващи български, не са повече от 10, 20, 30 души в Рим, Неапол, Пиза, може би Триест... Както и дa ги смятаме, едва ли ще надхвърлят 40-50 души срещу 3, 4, 5 или 10 хиляди българи, изучаващи италиански. Ето защо не е лесно да се говори за реципрочност, както е например с връзките на Италия съответно с Франция и Бразилия. Италианците, отиващи да учат португалски език в неговата бразилска версия, са не повече от десетина-двадесет срещу стотиците и хиляди бразилци, които идват в Италия, за да научат италиански.
- Колкото до разпространението на италианския език в България, не зная дали сте забелязал, че половин София е облепена със съобщения за курсове по италиански, като на всички дебело е подчертано, че са по системата Катеринов?
- Не съм видял, но ми е приятно. Всъщност, след като системата е приета за добра, и без лично да се познава авторът й, значи това, което тя предлага, е стойностно.
- Професор Катеринов, след дългите години, в които не бяхте стъпвали на родна земя, дали сега има надежда да ви виждаме по-чество тук, дa се възползваме от изключително богатия ви опит в чуждоезиковото обучение?
- Разбира се. Аз съм на разположение и онези, които желаят, нека ми пишат по интернет пощата или чрез катедрата по италиански език към Университета, така че дa избегнем пропуските, каквито имаше на тази среща. Това може и да е дреболия, но аз получих програмата на този семинар едва след като пристигнах тук. А ако бях предварително запознат с нея, щях да донеса и много материали за ранното чуждоезиково обучение, което очевидно е важно за вас и беше разисквано. Търсете ме, за да мога да споделя и огромния си опит в организирането на семинари и периодични квалификационнние курсове за преподаватели по италиански в чужбина, защото това е една от моите специалности. Написал съм редица трудове по тези въпроси: как трябва и как не трябва да се организира опреснителен курс за преподаватели. Тези курсове би трябвало да бъдат съсредоточени над една или няколко сродни теми, които да бъдат разработвани и задълбочавани. Ежегодни, тематични, оперативни курсове.

декември 2000 г.

Разговора води Валентина Иванова



Разговор с
проф. Катерин Катеринов



Катерин Катеринов е роден през 1938 в София. Завършва италианска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Той е професор по италиански език и култура в Университета за чужденци, Перуджа, Италия. Автор на многобройни трудове по дидактика на италианския език и култура, използвана в цял свят, на разработки по контрастивен лингвистичен анализ.
Сред съчиненията на Катерин Катеринов също така са монографията L`influenza russa sullo sviluppo della "Questione della lingua" in Bulgaria (1762-1878). Il russo, il greco o il bulgaro?, "Guerra", Perugia, 1973; "Пътеводител на базиликата "Св. Климент" в Рим и гробът на св. Кирил", "Вяра и Просвета", Рим, 1970; Poesia e prosa bulgara contemporanea (1944-68), "Citta` di Vita", Firenze, 1968 и др.