Оле-ле и трима на асфалта

Лучия (Найва Нимри) е проститутка в Мадрид, обичана от двама приятели: лекомисления Чарли (Хуан Диего Бото) и амбициозния Чино (Густаво Салмеран). А и тя примира за тях - драматична тройка. Девойката мъкне на хилавите си плещи какво ли не: майка-наркоманка (Антония Сан Хуан), окаяна квартира, където двете непрестанно се карат и прегръщат, презрение за професията си от Чино и брат му Антонио (Алфредо Вила) - полицай-негодник. На всичкото отгоре енергично бърка вкъщи дрога - в миксера, сякаш разбива сладолед, а излиза смес, подобна на сладко от кокосов орех.
Двамата младежи и Лучия се мотаят безпризорни из пъстрия и безразличен град - с единия тя спи в автомобилна гума, с другия се целува права, а по едно време ченгетата ги хващат (Чино ги е предал на брат си) и Чарли е набутан на топло. Лучия ту наема апартамент за двамата с Чино, ту обещава на майка си, че ще избягат, а наркотрафиканти все я мамят и преследват. Чарли излиза от затвора, дългокраката девойка гони моногамията, но все не я настига. Кръгът се затваря - отново са тримата с Чино, ала той, след престрелки и катастрофи осъзнава, че така не може. Избира своя път - оставя Лучия и Чарли в открадната кола и поема пеш по асфалта...
Млади аутсайдери сред мегаполиса; престъпници, дегизирани като ченгета, наркотици, разгул и чувства по пътя... Филмът препраща към киното на Тарантино, само че с южняшка разпасаност. Тя пък на свой ред скача към Алмодовар, но стига само до епидермалната вторичност: маргиналите, скандално-майчинското присъствие на очарователния травестит Антония Сан Хуан (помните ли многострадалната Аградо, на която щастието все пак се усмихна във "Всичко за майка ми"), противното ченге (защо не и препратка към "Жива плът").
"Пътят" (5 номинации за "Гоя") е четвъртото заглавие на Даниел Калпарсоро с Найва Нимри и Алфредо Вила, а дебютът му "Скок в бездната" (1995) е носител на 2 международни отличия: голямата награда от фестивала в Богота и "Бронзов кон" - от Стокхолм. Не съм го гледала. "Пътят" е донякъде забавен. И донякъде успокоителен, въпреки горещата пукотевица - какво пък, не само българските филмови сюжети буксуват. По-сериозен според мен е проблемът с превода на заглавието - трябва да си бодър невежа, за да предложиш европейска продукция по този начин, след като в кино "Одеон" могат да се видят поне два класически филма с думата "път": "Пътят" на Фелини и "Път" на Йълмаз Гюней. Да не говорим, че "Асфалт" е по-атрактивно (и никой няма да го сбърка с румънския "Танго на асфалта" на Нае Каранфил с Шарлот Рамплинг).

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Пътят ("Asfalto"), 1999, Испания. Сценаристи: Даниел Калпарсоро, Франк Палациос, режисьор - Даниел Калпарсоро, оператор - Хосе Мария Кивит, в ролите: Найва Нимри, Хуан Диего Бото, Густаво Салмеран, Алфредо Вила, Антония Сан Хуан и др. Разпространява "Мариголд филм".