Алексис Вайсенберг:
екпресивната мощ на интелектуализма


Гигантската звукозаписна серия "Великите пианисти на 20-и век", дело на най-големи фирми, бе завършена изцяло още преди година. (Информация за нея в. "Култура" публикува в бр. 17/1999 г.) Тя представи 74 пианисти със 100 албума от по 2 компактдиска. Издател е фирма "Филипс", съдействат й "И-Ем-Ай", "Сони", "Декка", "Дойче грамофон" и "Би-Ем-Джи". Основен спонсор е фирмата "Стейнуей и синове".
Българската "следа" в този смайващ проект е Алексис Вайсенберг. Миналата година маестрото дойде в София заедно със снимачен екип на швейцарската телевизия, която прави филм за него с копродуцент БНТ. Филмът е готов и сега, съвсем в навечерието на поредната очаквана среща с Алексис Вайсенберг, който пристига утре, в ръцете ми попадна именно неговия албум от 2 компактдиска, с който майсторът е включен в поредицата. Впрочем, какво значи попадна: Вайсенберг го е подарил на Домника Киркова - изпълнителния продуцент от наша страна на документалния филм за Вайсенберг, чиято премиера е съвсем предстояща (в понеделник, 21 т.м. в Народния театър). Благодарение на нейния приятелски жест читателите на "Вградени ноти" ще получат кратка информация за съдържанието на албума.
Музика от Бах, Скарлати, Черни, Шопен, Скрябин, Дебюси, Рахманинов, Прокофиев, Стравински - представителна "извадка" от феноменалните звукозаписи на Алексис Вайсенберг. Според съставителите на серията, разбира се. Защото, убедена съм, всеки от ценителите и познавачите на неговите записи има своите предпочитания сред тях. Специалистите от "Филипс" са потърсили възможността да покажат колкото се може повече от интелектуалния и емоционалния ресурс на пианиста. От неговата всеобемаща музикална култура. Потърсили са и пример за безизкусната вечна негова любознателност - с вариациите "La Ricordanza" на Черни; намерили са действително начин да "съберат" високопоставения, точен и изящен в детайла майстор-стилист (Скарлати-Шопен-Дебюси) с мощното пианистично излъчване в един толкова "Вайсенбергов" автор като Рахманинов; припомнят ни невъобразимата "игра на ритъм и звук" в "Петрушка" - повече от 35 години, откакто е направен този запис, а блясъкът му е все така автентичен и недостигнат; тук може да се убедим в съвсем личния поглед към третата соната на Прокофиев и едно от възможните "дяволски внушения". И разбира се, Бах - в своеобразен триптих - на оригинална композиция и две други - обработка на Лист и на Зилоти - където "вмешателството" на следващите е фиксирано великолепно от Вайсенберг - с много силния ефект на "манипулиране" на възможното звуково пространство благодарение виртуозното използване на педалите.
Анотацията за изкуството на големия майстор на клавирния звук и на интерпретацията идва да ни припомни много от определенията, които Вайсенберг е получавал в продължение на забележителната си творческа кариера. Съвършеният интелектуален контрол върху всичко, което съставя и определя степента на емоционалното послание на музиката - това рядко качество на Вайсенберг му носи както най-големите възхищения на специалистите, така и упреци за прекаленото "втвърдяване" на възгледа за музикалното произведение. Струва ми се, че тук става дума по-скоро за естественото недоверие към такъв извънреден тип последователност при взимане на неконвенционалното интерпретаторско решение, чиято "изработка" изисква някой път дългогодишно обмисляне. Именно благодарение на този свой подход към всеки тон, Вайсенберг продължава да ни "държи" с уникалните, единствено негови музикални послания.

Екатерина Дочева

















Вградени
ноти