За Хубавата Клара и агресията

"Хубавата Клара" не е първата постановка на Гаро Ашикян. Дебютът му беше Байроновият "Каин" - на сцената на Смолянския театър. Въпреки оперната статуарост на дебютния му спектакъл, в него правеше впечатление стройната композиция, чистата форма, мащабността на визията, добрият вкус - качества, с които много от играещите се по нашите сцени представления трудно биха се похвалили. И още нещо, не по-малко важно: сериозният проблем, който занимаваше автора на спектакъла: не само предателството, но изобщо етичните опори в поведението на съвременния човек, в изборите, които прави в живота си. Сам по себе си, фактът, че един дебютиращ режисьор избира творба като "Каин" и голямата сцена на Смолянския театър издава сериозна творческа амбиция и намерение да се навлезе в театралната територия със самосъзнание за неопитност, но без привидни колебания, без суетливо демонстриране на скромност, без псевдотворчески оправдания или уж свенливо пристъпвайки на пръсти. Следващият му камерен опит с колаж по Мрожек беше рязка смяна на мащаба, търсене на сценичен изказ на детайлите в междуличностните отношения на сцената, вместо в едрата, цялостна картина и композиция на спектакъла. "Хубавата Клара" е добър резултат от усилията в тази посока и потвърждение на качествата на режисьора, на вече натрупани умения в работа с текста, актьорите и пространството.
Езикът в пиесата на Райнер В. Фасбиндер е динамичен, предметен, плътен, представящ ярки, наситени картини, експресивно очертани образи. На места е дори брутален. Жанрът на "буржоазната драма" Фасбиндер използва, за да погледне в обществото, в което живее, през огледалото на "гражданина", на семейството (сюжетното ядро на просвещенската, "буржоазната" драма). Това, че Клара безогледно изтравя всички, които застрашават свободата й, нейната представа за взаимоотношенията й с мъжете, нейната цел да подреди своя свят с цената на всичко, може да се види не като критика на женската еманципация, а като критика изобщо на еманципаторските проекти за промяна в устройството на обществото. В пиесата това е представено през образа на Клара. В самата привлекателност на женския образ се разпознава лесно съблазнителността на всеки еманципаторски идеал. Въпросът е отново каква е цената. Клара убива съпрузите си, майка си, баща си, децата си... Това, че пиесата е писана по действителен случай, че използва реална "битова драма", усилва обществения "ефект". Режисьорът постига подобен ефект, съсредоточавайки се върху анализа на агресията в човешките взаимоотношения: през физическата агресия и бруталност в отношението към Клара на Милтенберге (Огнян Спиров) и баща й (Коста Цонев), егоцентризма на Готфрид (Димитър Мартинов) до перфидната, но не по-малко агресивна самозащита на Клара (Христина Апостолова) с отравянията. Пиесата на Фасбиндер е интерпретирана, извеждайки болезнено-актуален проблем за обществото ни. Бедната среда, пастелната гама, точно подбраните цветове и материали в костюмите на Милена Пантелеева, пластичният рисунък на всеки образ търсят изразителността на жеста, ударното въздействие, а не битовата правдоподобност. Инак разнородният актьорски състав е включен от режисьора в с(т)илно действие, в което всяко актьорско изпълнение е добро, на мястото си.
Представлението на Гаро Акишян разтваря през зрителския поглед не само ярка и пластична картина на агресията, сред която живеем, но и отваря въпроси, отказвайки еднозначните отговори. Големият въпрос обаче, който то поставя, е какъв е светът на хора, лишен от етични корективи, в който общуването е яростно, мазохистично потопено в агресията; не е ли обществото ни в пълен разпад, ако неговата тъкан е разкъсана на отделни брутално сблъскващи се "атоми", ако всеки е "затворен" за Другия, ако общата битова мизерия е още по-отблъскваща заради общата морална мизерия.
Накратко: "Хубавата Клара" е хубаво представление.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Хубавата Клара от Райнер В. Фасбиндер, Драматичен театър "Никола Вапцаров", Благоевград. Режисьор Гаро Ашикян, сценография Милена Пантелеева, музика Гаро Ашикян. Участват Христина Апостолова, Огнян Спиров, Коста Цонев, Жанет Керанова, Димитър Мартинов, Николай Кимчев, Биляна Дилкова и др.