Без ценности

Предаването "Салон за книгата" по Канал 1 е от малкото чисто литературни предавания в българския телевизионен ефир, може би дори единственото. И макар излъчвано в почти негледаемо време, то все пак дава възможност на библиофилите и библиоманите да се ориентират в прекалено набъбналия книгоиздателски процес, да се запознаят с новите пазарни заглавия, да видят лицата на българската писмовност, да чуят думите им. Обърнато обаче предимно към информационните потребности на изкушения от четенето зрител, то сякаш забравя, че културата и литературата в частност са сфери на творчеството, което веднага ги прави не хоризонтални, а вертикални конструкции. С други думи, в начина, във формата на писане има йерархия и тази йерархия трябва да бъде заявявана, в противен случай се губи смисълът на писмото, да не говорим за качеството.
Всъщност употребяваната стратегия от "Салон на книгата" прилича на тази, която използват ежедневниците, за да заявят съпричастност към "по-високото" литературно слово. На страниците на "24 часа", "Стандарт", "Сега" периодично (всяка седмица) има публикации за книги, но в своето състояване те са изравнени - редом до една силно стойностна книга като "Camera Licida" на Ролан Барт например можем да срещнем розов роман на Барбара Картланд или хорор-трилър на Дийн Кунц. Въобще спрямо литературните достойнства вестниците са напълно безразлични; за тях са единосъщни както висококачествените поетически, прозаически или хуманитарни произведения, излизащи на българския пазар, така и множеството ерзац-литература, заливаща го/ни на талази. Няма йерархия, няма високо и ниско, има само фактът на появата и той е самодостатъчен.
За жалост, една подобна нагласа съществува и у "Салон на книгата". В последното предаване например някакъв петрички поет - Петър Баков като че ли му беше името, изпревари с появата си такива автори на българската литература, като Кирил Кадийски, Алек Попов и Георги Господинов, поканени, прочее, във Франция за участие по програмата "Хубавите чужденки". Спомням си също, че тъкмо в предаването за книги на Канал 1 станах свидетел на провеждането на спиритически сеанс, както и че оттам тръгна популярността на фамозната авторка на екстрасенсни трансцендентални писания Лиана Антонова. Въобще формулата на "Салон на книгата" е лишена от каквото и да е усещане за стойност и ценност, всичко се пъха в един кюп и ни се показва без никакви оценъчни съждения. А те за изкуството са задължителни, в противен случай губим фините сетива за наистина важните неща, случващи се в неговите пространства.
Сещам се в тази връзка за филма на Боб Фос "Ах, този джаз" и знаменитата сцена с "критическите" балони, онагледили качественото случване на шоуто. Сещам се също така и за немския критик Марцел Райх-Раницки - "папата на германската литературна критика", и предаването му "Литературен квартет", където книгите не само се представят, но и се оценяват - понякога субективно, но така и трябва да бъде. И ме обзема тъга, че точно такова предаване в българския национален телевизионен ефир липсва, че в него творческата безценност е превърната във феномен без ценност, съществен единствено с факта на появата си, но не и с достойнствата си на арт-продукт. И разбирам, че докато мисленето не само в сферата на културата, но и във всички други социални пространства не придобие йерархически измерения, ние ще си кретаме в общото блато и ще дърпаме за краката всеки, който поне малко от малко се опитва да подаде главата си над слузестата и жабунясала вода.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин