Пътуване към самите нас

Един ден група приятели се разхождахме из града, сред нас имаше и деца. Наблюдавахме есенния град и се спряхме пред една къща. Привлече ни стилът й. Бяхме съгласни, че къщата имаше дух, атмосфера, който я отличаваше. Тогава децата попитаха: "Какво означава атмосфера?"
Но как да обясниш необяснимото?
Този спомен не ме оставяше, докато четях пиесите на Рейнол Перез Васкез. Натрапчиво се появяваше една дума - атмосфера. Да, това, което отличава Рейнол Перез, е умението да насити всеки текст с аромат на носталгия, спомен, копнеж.
Персонажите в пиесите му копнеят по нещо неопределимо, неуловимо. Във "Вой" това е смъртта; в "Синьо прозяване" - детството, играта; в "Пейзаж с люлка" - невъзможната любов; във "Влак наш насъщен" - вечният стремеж на духа към движение и промяна.
Ремарките в пиесите на Рейнол Перез Васкез са подробни, но без да конкретизират времето и мястото на действие: стая, поляна, перон. Действието в неговите пиеси може да се развива навсякъде и по всяко време. Защото авторът не се интересува от конкретните времеви и пространствени измерения на своите персонажи, нито от средата. От средата се интересува един друг театър, който му е дълбоко чужд - реалистичният. Персонажите на Рейнол живеят в собствени пространства, граничещи със съня, мечтата, спомена.
Затова емблематична за автора пиеса е "Ралф", където се преплитат насън и наяве. Рейнол намира мечтателност и поетичност в на пръв поглед банални ситуации.
Ада и Гориана, двете сестри от "Пейзаж с люлка", като Чеховите Маша, Ирина и Олга живеят в спомена за нещо отминало и изплъзващо се. Метафора на това е отсъстващият мъж, който би ги отвел другаде.
Тази славянска нишка обяснява може би присъствието в книгата на две пиеси, ситуирани в една реалност, различна от мексиканската: "Витаминът от Америка" (по разказ на Светослав Минков) и "Мокасин" (по Станислав Стратиев). За мен, която идва оттам, където се развива действието на тези две пиеси, беше любопитен погледът на Рейнол. Усетих погледа на един чувствителен автор, намерил универсалното в регионалното: чуждопоклоничеството, фетишизмът, консуматорството като знаци на съвременността. Но също и обикновеното желание на едно семейство за нормален живот - естествено желание, което се превръща в обсесия поради абсурдите на живота.
Така универсален е и образът на пътуването като метафора на човешкия живот във "Влак наш насъщен" (дала заглавието на книгата). Героите в тази творба на Рейнол пътуват във времето, пространството, в желанията и спомените. Така, както всеки от нас, има приготвен в мислите и сърцето си един куфар, където се побира животът ни, нашите присъствия, срещи и отсъствия.

Елвира Попова




Текст, четен при представянето на книгата с девет пиеси на Рейнол Перез Васкез Влак наш насъщен в Университета на Нуево Леон, Монтерей, Мексико