Филми по Кнут Хамсун
Във филмотечното кино "Одеон" продължава добрата традиция да се показват адаптации на известни романи при първата им поява на книжния пазар или филми на прочути режисьори при издаване на техни автобиографии. За радост на киноманите кино-литературните вечери датират от средата на 80-те - помнят се прожекциите в специален литературен контекст на Куросава, Бунюел, Бергман, Фелини...
В самото начало на годината отбрана публика в "Одеон" се наслади на "Неделни деца" - филм на Даниел Бергман по автобиографичната повест "Родени в неделя" (издателство "Хемус", 2000) на великия му баща Ингмар.
На 8 и 9 май 2001 отново в "Одеон" бяха прожектирани 2 екранизации на може би най-известните романи ("Глад" и "Пан") на Нобеловия лауреат от 1920 Кнут Хамсун. Събитието, организирано като съвместен проект на Катедрата по германистика и скандинавистика към СУ, издателство "Хемус", норвежката и българската филмотеки, представляваше любопитен панел от Международната конференция "Кнут Хамсун - творец на три века", състояла се от 7 до 9 май в СУ.
Любопитно е да се знае, че творчеството на норвежкия класик (1859-1952) властно е привличало киното още от началото на века. Историците наброяват 20 адаптации по произведения на Хамсун, като първата е от 1916. Показаните филми "Глад" и "Две зелени пера" (по романа "Пан"), реализирани от датския режисьор Хенинг Карлсен, също не са единствени екранизации. Римейките по "Глад" са 2, а по "Пан" - 4.
"Глад" (1966) по едноименния роман от 1890 е експресивна черно-бяла монодрама, съчетаваща артистично естетически полюси като строгостта на неореализма и визионите на вътрешния монолог. Разказът за най-черната мизерия, в която е принуден да живее млад писател, е наистина покъртителен. Режисурата проявява умение да избегне мелодраматичното, като остава решително в пространството на хуманността. Независимо от тоталната враждебност на средата и изолацията си, героят на Пер Оскаршон (Награда за мъжка роля от Кан'66) успява не само да съхрани достойнството си, но дори и да отвори душата си за мимолетна любов. Социалните мотиви са проектирани в полето на екзистенциалното и това прави посланието на романа изненадващо актуално век по-късно. Въпреки че някои сцени са шокиращи с натурализма си (човек и куче си оспорват оглозган кокал; когато Бог е помолен за знак на надежда, камерата показва червей в калта), усещането след филма е просветление и преклонение пред силата и величието на духа.
"Две зелени пера" (1995) по "Пан" (последният роман на Хамсун от 1894, преиздаден наскоро от "Хемус") e историята на неосъществима романтична любов на фона на суровите норвежки фиорди. За българския зрител магията на светлите северни нощи и краткото скандинавско лято, когато либидото на северняка се събужда, е мотив, познат донякъде от Бергман. Но във филма на Хенинг Карлсен интерпретацията е по-различна и акцентите са разместени - тук доминира не толкова психологическото спускане до дъното на душите, колкото мистична връзка човек-природа, обуславяща действията на героите, заплетени от възпитанието и предразсъдъците си в болезнен и фатален любовен триъгълник. "Всички мои герои са раздвоени и фрагментарни, нито просто добри, нито просто лоши, а гъвкави и променчиви в своите действия, в отношенията си. Няма никакво съмнение, че и аз съм като тях" - признава Кнут Хамсун.
Тези негероични слова са казани сякаш от наш съвременник и визират всеки човек от XXI век. Затова и трагичната история на "романтичния аутсайдер" и самотен ловец Томас Глан и красивата Едварда вълнува не само като приказка, а и като общочовешка реалност. Извънмерните възвишени чувства сякаш изначално са обречени да се сблъскват с грубост, пошлост и враждебност.

Боряна Матеева