Рудолф Баумгартнер с Пловдивския камерен оркестър
Не беше толкова отдавна времето, когато на 9 май слушахме революционни песни и възхвалявахме победата на Съветската армия. Далеч съм от мисълта, че ужасните години на войната и драматичното десетилетие, което я предхожда, трябва да бъдат забравени. Но аз лично се чувствам по-добре, когато вместо за разрушенията ни се поднасят поводи да оценяваме съзиданието и това, което може да обедини хората, а не да ги разединява. В този смисъл концертът на Пловдивския камерен оркестър под диригентството на Рудолф Баумгартнер, представен от посолството на Швейцария на 8 май в Пловдив и на 9 май в София, беше нещо повече от редова проява сред разнообразието, което предлага напоследък столичният концертен живот. В програмата се редуваха "стари майстори" (Вивалди, Бах, Моцарт) и автори от XX век (Петер Бенари, Франк Мартен, Артур Онегер), които звучаха в обкръжението на живописните платна на класическите български художници в Националната художествена галерия, където се проведе концертът. Този диалог между епохите и културите - явно търсен съзнателно и представен сполучливо - съдържаше основната идея на концерта. А днешният ден? Да, имаше го, в някои от трактовките на изпълняваните творби и преди всичко в Концерта в ла-мажор от Антонио Вивалди. Диригентът предложи динамична, дори на места експресивна интерпретация, с по-бързи темпа от обичайното и силно подчертавани акценти. Цялото изпълнение беше проникнато от жизненост и динамизъм, а олекотеният оркестров звук на места навяваше асоциации с музиката на Моцарт. Като цяло - един различен, осъвременен, интересен поглед към светското бароково изкуство.
Рудолф Баумгартнер е музикант с активна практика като камерен изпълнител, един от основателите на камерния оркестър "Фестивал Стрингс Люцерн", известен е като издател на стара барокова музика и има разностранна дейност в различни области на музикалната култура. Той представи за първи път в България три произведения от музиката на XX век - "Tractus" от Петер Бенари, "Пасакалия" от Франк Мартен и "Largo" от Артур Онегер. Диригентът беше подбрал сходни по характер, звукоизвличане и оркестрова фактура творби, които отразяват по различен начин трагизма на отминаващия век. Явно философският им аспект и тяхната вглъбена емоционалност са особено близки до натюрела на Рудолф Баумгартнер, защото с изпълнението им (и особено с творбата на непознатия у нас Петер Бенари, р. 1931 г.) той наистина завладя публиката. За съжаление доста по-неубедително прозвучаха двата концерта за цигулка и оркестър от Й.С.Бах (ми-мажор) и В.А.Моцарт (ла-мажор) със солистка Ина Димитрова (получила образованието си в Люцерн, носител на награди за изпълнение на Моцарт, понастоящем доцент във Висшето музикално училище в Люцерн). Чухме един малко тежък и нестабилен в темпово и емоционално отношение Бах (особено в първата част) и прекалено детайлизиран, мислен "на дребно", на места дори "романтичен" Моцарт. Наистина чудесното звукоизвличане на цигуларката донякъде заглаждаше общото неудовлетворително впечатление, но пък несполуките в оркестровия съпровод (неточни встъпления, недобър синхрон със солистката, интонационни проблеми и т.н.) определено дразнеха. Бих пожелала на Ина Димитрова да направи още една крачка в професионалното си усъвършенстване и да съчетае склонността си към извайване на нюансите с по-цялостен поглед върху драматургията на творбата.

Лили Крачева