Култ-ови решения в Салона на изкуствата
Мраморно-непретенциозната зала "Милениум" на НДК прие не повече от петдесетина човека публика заедно с момчетата, чакащи или вече излизали на сцената. За всеки един от участниците, живеещи с ежедневието, проблемите, желанията и мечтите, това не бе само стремеж да попадне сред петте избрани за финалния концерт, а шанс да бъде забелязан и харесан. "Салон на изкуствата"2001 включи в програмата си и финалния концерт на националния фестивал на клубните групи, проведен по инициатива на музикален клуб "Култ".
Няма по-подходящо място за създаването на нов музикален клуб от територията, на която са се разположили младостта и интелектът на един град. Студентският ареал в София не за първи път приютява хора с идеи и осигурява най-подходящата среда за развитието на инициативата им. Именно в този квартал преди години започна клубният рейд в България, а ноември 2000 е рожденият месец на клуб "Култ". Негови създатели са Живко Ганчовски и Цецо Александров. Половин година по-късно те са и организаторите на Първия национален фестивал на клубните групи в България. За изпълнителите клубната среда е кислородният допинг за джаза, блуса, поп- и рокмузиката. За феновете това е начинът да видят отблизо и усетят дъха на своите любимци. Но ако известните групи се качват на сцената сигурни в присъствието на своята жизнена и вярна публика, то непознатите музиканти разчитат единствено на хъса, желанието да успеят, таланта и възможността да бъдат забелязани. Ето защо "зелената светлина", дадена от Живко и Цецо на групи от София, Варна, Бургас, Нови пазар, Велико Търново, не е просто желание за себераздаване или опит за себереклама, а действие с реален ефект при популяризирането на младите, непознати, български групи.
В продължение на двайсет дена близо трийсет формации от цялата страна показаха възможностите си на "Култ"-овата сцена. След гласуване публиката отличи пет от тях като най-добри и ги изпрати на заключителната вечер."Хикс-мен", "Олд фешън", "Анимус", "Кока", "Фуего" - това бяха участниците в концерта на 12 май. Общото между тях? - много: признаването на рокeндрола за критерий, изход от тежки ситуации и начин на живот, сравнително скоро сформирани, добро познаване на клубната реалност в София, но с малък "стаж" по тези сцени, разнообразен репертоар от "чужди" кавъри (от Рики Мартин през Бон Джоуви и Тото !), желание да изградят име, музикалност и артистичност.
"Всеки един фестивал е прогресия от различности" - твърдеше един мой познат. Осъществяването на всяка идея е в пряка зависимост от наложилите се в момента нагласи и ориентации. Привързаността на всеки един от нас към темата за развитието на националната ни поп- и рокмузика попадна на почти сюжетна кулминация, намерена в идеята за задължителното присъствие на българска музика в програмите на участниците. Защото, както разбрах от разговорите си с музикантите, задължителното съвсем не бе прието само с респект, а с очевидно задоволство. Предлаганите варианти на песни на Тангра, Милена, Щурците бяха не просто изпълнения на обичани хитове, а пространство за истинска творческа намеса. В преобладаващите случаи групите представиха собствени аранжименти, някои от които можем да определим като сполучливи и с изразено аранжорско мислене. Този подход при изграждането на репертоара гарантира интереса на публиката, а оттам и вниманието на собствениците на музикални клубове.
Заговорихме за творчество и аз не мога да не запея любимия си лайтмотив, поне що се отнася до клубната переспектива. Включвайки го в контекста на популяризирането на българската песен, не ще отмина факта, че нямаше група, която да не бе готова с няколко свои авторски композиции. Дори самият фестивал бе дефиниран от немалко музиканти като среща, на която те сравняват нивото именно на авторската си музика. И колко веща ще изглежда родната ни шоу-индустрия, ако към овладяните (струва ми се) вече начини за откриване на нов автор, изпълнител или дори песен прибави възможностите на музикалните клубове - истинското място, където младите групи оформят стила си, създават звука си, намират публиката си. И като най-голямо достойнство на фестивала ще посоча демонстрираното, осъзнато самочувствие на групите, че музиката им е тази, която превръща мястото за евфемистични забавления в истински музикален клуб.

П.П. Докато слушах, а и по-късно докато пишех тези редове ми се струваше не невъзможно организирането в скоро време на втори фестивал... но някъде в провинцията. Може би така участниците от страната ще бъдат повече, заради по-малкото финансово притеснение и по-голямата подкрепа от приятели (фенове).

Цветославия Бахариева