Внимание - заплашителен талант!
Ако още не сте чули Виктор Вълков, намерете начин да го сторите! Все едно дали ще е в салона на "новата" консерватория, или, както се случи за първи път (16 май - Камерна зала "България") - в реалното публично пространство. Този двайсетгодишен пианист е олицетворение на гениалността, замаскирана в едно усмихнато, нежно момчешко лице и осанка. Когато се появява на приемния изпит в Държавната музикална академия, току-що дошъл от Русе, познат единствено на бъдещия си педагог проф. Стела Димитрова-Майсторова, колегата й Димо Димов записва в бележника си: "Заплашителен талант!" И излиза страхотно прав. Виктор Вълков не може да бъде вкаран в никакви схеми на изпълнителско портретуване. Той е същинска фугасна бомба, която се възпламенява с едното сядане пред рояла. За да изпепели всякакви представи за постепенността на узряването. При него бавният ход е отречен априори. Защото неописуемо ярката му индивидуалност е невъзможно да бъде удържана. Това ураганно свирене, ръкоположило инструмента в оркестров организъм, сякаш изтръгва от музиката всичките й "заспали" гласове, сякаш самата природа зазвънтява с чист звук, измита от всякакви външни наноси. Философско-романтичният устрем в Листовия крайъгълен камък - h-moll - соната, трескавото мятане на духа, трагиката, ужасът в Прокофиевата Седма соната, остроумната "театрална" образност в "Петрушка" на Стравински, са подвластни колкото на изумителното виртуозно майсторство, толкова и на един силен вътрешен императив, на дълбоко интуитивното знание за музиката, цялата музика! И какъв катарзисен преход на бурята от емоции в бисовете - Скарлати: кристален звук, безупречно стилна артикулация, фразировка, естетско вълшебство...
Виктор Вълков е артист, в когото си струва да инвестираме незабавно, и то с щедра ръка. Докато все още е наше достояние...

Олга Шурбанова