Животът - обясняваше преди три години

Дъглас Адамс

във въображаемо интервю в "Шелдониън Тиътър", - действително дава сюжети. Проблемът е, че те рядко имат поанта.
Животът му прилича на недописан пикаресков роман: след като завършва английска литература в Кеймбридж, младият Адамс работи като чистач на кокошарник, бодигард на арабска кралска фамилия ("добре си си ти, поне можеш да четеш по време на работа", казва му млада дама на излизане от апартамента на шейха) и автор на радио и телевизионни сценарии; играе за кратко в "Монти Пайтън" и свири с "Пинк Флойд". През 1978 написва "Пътеводител на галактическия стопаджия" като серия радиопиеси за ВВС, по-късно издадени като "трилогия в пет части". На фона на шестващите из световната фантастика високотехнологични ретроутопии неговият градски хумор увлича поколението, което предпочита да чете за изтезанията с вогонска поезия, наместо да слуша за дракони и космически битки. Не случайно Адамс е сравняван не толкова с други фантасти, колкото с "Монти Пайтън" и Том Стопард. И все пак далеч по-красноречиви от сравненията и тиражите са навлезлите в ежедневния език негови фрази, с които вече няколко поколения читатели описват живота, вселената и всичко останало.
Дъглас Адамс почина в началото на май на 49-годишна възраст.


Зорница Димова