Истината такава, каквато е
Бел. ред. Ще се запомни с израза: Да работим така, че министерството на културата да стане ненужно. Направи първите пробиви в реформирането на културната политика. Нищо по-смислено от изготвеното по време на неговия мандат ПМС 23 не бе създадено в следващите години.

- Какво считате за най-важно в областта на културата? Какво бихте запазили и какво бихте променили?
- В сегашния период единствено важно е да запазим хората в културата. Защото професиите им са изключително натоварени от проблемите на обществото. Другото важно нещо е състоянието на институциите - театрите, оркестрите, библиотеките... Техните служители са на последното стъпало по заплащане на труда. Мисля, че да се извършват реформи в областта на културата сега не е уместно. Защото всяка реформа предполага преструктуриране на институциите, а това значи изхвърляне навън, загуба на кадри. Мисля, че в този момент най-важното е да потърсим начин държавата да застане зад тези структури. Кое наруши баланса? Бързото отдръпване на държавата от ангажиментите й, подчиняването почти изцяло на дейностите на културните институции на търговския закон. Държавата все още има голям финансов потенциал въпреки валутния борд. Но правителството отказа да отделя част от средствата от приватизацията за фонд "Култура" към Министерство на културата. А това беше възможен източник. За съжаление той отпадна от Закона за култура, макар че имаше обещания от страна на Министерство на финансите. Ако фонд "Култура" все още не разполага с достатъчно средства, то е, защото МК и държавата не са осигурили начините за попълването му. Даже сега, при приемането на последния бюджет, се разбра, че първостепенен разпоредител с бюджета вече няма да бъде фонд "Култура", а фонд "13 века България". Но статутът на "13 века България" го поставя в рамки, които не му позволяват да раздава средства по проекти.
Има и много други начини за финансиране. По света най-големите фондации на известни компании - "Рокфелер", "Сименс" и пр. - акумулират средства именно защото държавата им дава възможност за това чрез намаляване на данъчното бреме. По този начин косвено полага грижи за изкуството и културата на нацията си. Българският творец обаче, българският човек на изкуството е доведен до просешка тояга Отношението към него е като към просяк. Той няма никаква защита.

-Известно е от годините на прехода, че клаузи от приети закони, които дават автономия на културните институти, тихомълком биват отменяни от Народното събрание в момента, в който институтите се позоват на тях и поискат защита на правата си. Имате ли идеи за по-конкретни механизми за гарантиране на законовите разпоредби?
- През 1991 г. аз и моят екип от зам.-министри създадохме един механизъм. Това беше ПМС No 23 от 1991 г. Според него културните институти имаха право на юридическа самостоятелност. Освен това, директорите им получаваха пълни права за разпределение на средствата, които постъпваха при тях. Т.е. не да ги разпределят по пера, а съобразно нуждите. Културните институти имаха право да акумулират средства и да ги пренасят в новата финансова година. Освен това, когато намереха отнякъде средства, дарения, те можеха да разполягат с тях изцяло. Какво е сега положението например в Софийската община с нейните културни институти. (Това са театър "София", Малък градски театър "Зад канала", "Софийски солисти", Софийската градска галерия, театър "Възраждане", може би има и други...) Та те, ако намерят средства от спонсори, трябва да ги внесат в касата на общината. И после от общината да искат да им се отпусне част от тях. Те са абсолютно зависими от онова, което общината им гласува като бюджет, и нямат никакъв стимул сами да намират средства. Остава им да си осигуряват средства "под масата", т.е. в нарушение на закона или защото са си намерили приятели, които да не им искат документи, а просто им правят добро. По Постановление No 23 те имаха тези възможности. Твърдя, че Законът за културата беше просто разширен вариант на въпросното ПМС 23. Обаче в работата по него малко по малко всичко, което беше добро, отпадна. Остана нещо, което регламентира само служебни отношения.
Националните центрове по изкуствата в МК са станали пак като някогашните дирекции в МК. Малка част от бюджета си разпределят по проекти - поне това остана. Но беднотията е толкова голяма, че когато за сума от 20, 30 или 40 хил. лв. кандидатстват десетки организации, на проект се дават по 2-3 хил. лв., а те не стигат дори за печатната реклама. Ако навремето създадохме Националните центрове по изкуствата, то беше, за да станат те независими институции, които да акумулират и раздават средства. Да бъдат и юридически самостоятелни, и физически извън МК. А те впоследствие по волята на управляващите бяха сведени до административни единици, чиято дейност зависи от зам-министри и министри. Там инициативата е нула.

- Как, според вас, хората на изкуството могат да си създадат своеобразно лоби в законодателните институции? Как да се гарантират веднъж приетите добри механизми? Как министърът на културата на заседание на Министерския съвет да защити интересите им пред министъра на финансите?
- На практика това е много трудно. Аз навремето, при приемането на бюджета за 1991 г., не се съгласих с министъра на финансите по отношение на бюджета за МК (тогава той беше Иван Костов). Направих изказване и в Народното събрание, макар че министър-председателят и министърът на финансите ми бяха забранили. Не съм видял досега министър на културата, който действително да съумява да отстои интересите на своето министерство. Похлупакът, под който се намират - на министър-председателя и на министъра на финансите - много трудно може да бъде повдигнат. Особено сега, когато им запушват устата с аргумента, че сме във валутен борд. Погледнете последните бюджети. Като народен представител съм участвал в тяхното приемане и винаги съм гласувал против - не за да се правя на интересен, а защото бюджетът на МК всяка година се е увеличавал на думи, без да е съобразен с инфлацията. Само инфлационният процент изяжда всяко увеличение. Друг е въпросът, че в края на годината средства, които държавата по бюджет трябва да отпусне, не пристигат в институциите. И новият бюджет - аз го наричам остатъчен, се формира върху онова, което е било получено. Тоест правят се нови изчисления и се казва: вие миналата година получихте толкова и толкова, тази година получавате 10% увеличение. Увеличението обаче не е върху цялата сума по бюджет, а само върху полученото. Въобще игрите са много, за да се скрие истината. Работата на министъра на културата е да каже истината такава, каквато е. И когато не получи удовлетворение, да си подаде оставката.
- Говорите много за държавата, не се ли страхувате от обвинения в централизация - връщане към старото положение, когато нещата се решаваха от едно място, парите се раздаваха от едни и същи хора и т.н.?
- Аз говоря за ролята на държавата в момент, който е бедствен. А ако погледнете какво съм направил през последните години, особено когато бях в Министерството на културата, ще видите, че съм работил за децентрализацията в сферата на управление на културата. Пак се връщам на Националните центрове, на които беше дадена възможност за отделно финансиране, за събиране на средства. За 10 години те можеха да станат силни институции. Законът за закрила и развитие на културата на практика също не работи, защото вътре няма указани финансови механизми и защото всичко институционално води само до МК - всеки конкурс, всяка длъжност, всеки бюджет...
- Културата е директно свързана с образованието, а там като че ли положението също не е много добро.
- Ще говоря само за образованието по изкуствата, защото към МК са художествените, музикалните, в някаква степен и висшите институти по изкуствата, които поне методически работят с МК. Те са като скачени съдове. Не можем да кажем, че положението на училищата или на академиите е много по-добро, отколкото на свободния артист. Все пак смятам, че макар и с огромни трудности, в тази сфера нещата са малко по-запазени. Дори минималните бюджети, които им се осигуряват, позволяват да вършат добре своята работа. Не бих винил директорите и ректорите на тези институти, ако има несполуки. А несполука е, когато млад човек след изключително тежки конкурси влезе в съответната академия или училище и още на втората година напусне, защото трябва да си изкарва хляба.
- Аргументът, че не са ни необходими толкова кадри, беше използван при закриване на някои средни училища по изкуства.
- Аз не приех този аргумент. Там, където общините съумяха да се възпротивят, спасихме съответните училища по изкуства. Много трудно можеш да обясниш на хората закриване на училище, в което децата постъпват по призвание. Държавата, колкото и да й е трудно, не би трябвало да закрива културни институти. Значи ли, че трябва да започнем да унищожаваме културните си институти само защото във Франция или в Германия на глава от населението имало по-малко културни институти, по-специално образователни. Националното богатство трябва да се пази от всички; и пак ще каже - от държавата. Аз бях против реформата в музикалните институти, против техните съкращения или обединения. Резултатите са плачевни. А не може да се каже, че и в художествено отношение тази реформа навсякъде изигра положителна роля.
- Един актуален въпрос във връзка с промените в БНР. Трябва ли Законът за радио и телевизия да претърпи промени - особено частта му за избор на НСРТ?
- Би трябвало НСРТ да се избира от парламента с квоти на всяка от политическите сили, според процента на представителство; като се подновява от съответните парламенти. Някои казват, че не е хубаво да се възпроизвежда политическата система, но за мен това е по-доброто. За мен Народното събрание все още може да бъде гарант за една дейност, която да се контролира от него - като иска отчет на НСРТ. Аз съм това откровено да се каже, че БНТ и БНР са държавни институции. Те ще останат държавни дотогава, докато не се гарантира тяхната финансова независимост. Ние всъщност знаем как - чрез фонд "Радио и телевизия". Този фонд трябва да се попълни. Но механизмът още не е влязъл в сила, защото никой не желае да го внесе в дневния ред на Народното събрание.
- Каква е според вас степента на развитие на гражданското общество, като имаме сега в сравнение с началото на прехода?
- Безспорно е по висока. Друг е въпросът, че държавата не е намерила път за сработване с институциите на гражданското общество - фондациите и сдруженията с идеална цел. И в последния закон за тях тя фактически се опитва да централизира всичко, да го подчини на себе си.

3 май 2001
Разговора води Ирина Илиева



Разговор с
проф. Димо Димов, министър на културата (септември 1990 - ноември 1991)